KFC (Кентъки Фрай Чикън)

Седях в KFC на една от най-отдалечените от касата маси и четях най-новия брой на местното списание. От слушалките в ушите ми - необичайно за мен - гърмеше песен на Кери Хилсън Косата се спускаше около лицето ми и скриваше замисленото ми изражение от любопитните погледи на хората. Чак после се сетих, че бях забравила да скрия татуировките си, но не ме вълнуваше особено. Както обикновено, бях прекалено потънала в собствения си свят, че да обръщам внимание на околните.
През вратата нахлу студен въздух въпреки късния пролетен месец. Бях облечена леко, но студът рядко ми пречеше - все пак идвах от Русия, а там си беше доста студено. Почувствах се някак странно - нещо ме беше извадило от мислите ми, беше ме накарало да огледам обстановката около мен.
Над колата си фиксирах с поглед едно момиче, което бе влязло - същото, донесло със себе си студът отвън. Някак си разбрах, че е като мен. Не знам по какво - поне тя май беше проявила малко здрав разум (за разлика от мен) и беше скрила своите татуировки. И все пак, когато се приближи до моята маса, се изправих дръзко и я поздравих с усмивка на лице.
- Здрасти. Аз съм Роуз Хатауей.

Влязох в KFC-то,където с компанията се уговорихме да се срещнем.
Бях скрила добре всички мои татуировки,дори все още блестящия ми запълнен полумесец не се виждаше.Със себе си,донесох и студения вятър в топлото помещение и всички се разтрепераха,освен едно момиче,което беше седнало на крайната маса до прозореца.Тя също имаше татуировки,при това много на брой.Хм...Изглеждаше ми позната.Усмихнах се и отидох при нея.
-Здрасти.Аз съм Роуз Хатауей.-каза тя и ми се усмихна.Момент...Роуз Хатауей?!?Така се казваше най-добрата ми приятелка преди да бъда белязана.Може би е просто съвпадение.
-Приятно ми е.Аз съм Кейт Фелър,но след белязването си промених името на Нериса Дънстън,така че Нериса Дънстън.Можеш да ми кзваш Неси или Нери.-отвърнах аз на поздрава й и седнах на стола срещу нея.

Наистина, тя беше като мен. Но поне предвидливо беше скрила татуировките си. Кой друг освен мен ще направи подобна глупост като да излезе в този вид? Никой, естествено. Само аз съм способна на такава върховна несъобразителност. Странно как още не съм забравила да се събудя някоя сутрин.
Тя ми каза името си. Второто не ми говореше нищо. Което не важеше за първото. Пък и тя ми изглеждаше позната... приличаше на... на най-добрата ми приятелка.
Кимнах разсеяно, докато тя говореше за името, което си е избрала след Белязването. Но на мен нещо друго ми беше направило впечатление. Преди се е казвала Кейт.
- Кей Фелър? - попитах предпазливо накрая.

След всяка изминала секунда,тя ми изглеждаше все по-позната и по-позната.Първо...Роуз Хатауей...Така се казваше моята най-добра приятелка.Второ...Така изглеждаше моята най-добра приятелка.Това не е съвпадение!
След тези размисли отговорих на въпроса й.
-Да...Кейт Фелър.-казах аз и се усмихнах и лека усмивка се появи на нейното лице.-Ще прозвучи шантаво,но Роуз Хатауей се казваше най-добра приятелка и както ти изглеждаш...Ами...Така изглеждаше и тя.-допълних,а усмивката й стана още по-широка.Ченето ми увисна и докосна земята.-Роуз!Не мога да повярвам,че си ти!Какво се случи,как те белязаха?-обсипах я с въпроси,а след това я прегърнах.-Това ти ли си,наистина?-все още не вярвах и я гледах с усмивка,чакайки отговора й.

Аз влязох с гръм и трясък. Може би, защото по рокля ми бе малко студено. Част от татуировките ми се виждаха, но най-важното беше, че бях успяла да прикрия полумесеца си...с бретон. Видях Неси да си говори с някакво момиче.
-Хей, Неси.-казах аз за поздрав и отидох при тях.-Прекъсвам ли нещо?
-Мне...-отговори ми Неси.
-Аз съм Джесика Спринг Чан.-предствих се на приятелката на Неси.
-Аз съм Роуз Хатауей.-отговори ми тя.
Постояхме. Аз започнах да разглеждам и да тропам леко с крак. Изведнъж в сградата влезе...Майк. Изправих се, отидох до него, прегърнах го и го целунах. Това беше моя поздрав. Той дойде и сегна до нас. Но за да има място аз седнах в него.
-М...така..Какво ще си поръчаме.-каза ми той.
-Още чакаме и други, лакомнико.-отвърнах аз и го пощипнах по бузата.

Докато с Роуз си говорехме,се появи Джесика,а малко след нея се появи и Майк.
-Здравейте!-поздравих ги аз.-Това е Роуз Хатауей.Тук е от два месеца и вече има много татуровки.Смятам,че богинята я е дарила с тях и със специална сила,но това скоро ще се разбере.Всъщност,с Роуз се познаваме отдавна.-казах аз и се усмихнах,а Сика и Майк ме зяпнаха с увиснали до земята ченета.Засмях се.-С Роуз сме най-добри приятелки от дество.-обясних.-Е,мисля,че сега чакаме само Рукс и Мейс.Оххх!Тези двамата постоянно закъсняват.

Когато стигнахме седнахме на една маса. Случайно със Сика седнахме една до друга и в този момент татуировките ни заблестяха . Стори ми се като ... просто случайност . После си говорихме за родители . Сика изкара снимка на майка си , а аз на биологичният ми баща . В този момент :
- Хей това е баща ми !!! - очуди се Сика.
- Ама това е биологичната ми майка !!! - възкликнах аз.
- И ти ли си мислиш каквото и аз ... - казахме заедно в един глас.
Майк ни помоли да се хванем за ръце , направихме го и полумесеците ни пак заблестяха . Не знам защо но мисля , че това беше моментът на истината - не може да е случайност в училището да има момиче корейка на моята възраст.

Запетайка не на място и правописна грешка.
-Сiка

Е..не. Тук много ми вървеше. Гадже, а после-сестра. Това беше яко. Седяхме си и си говорихме. За родителите ми. Извинете. Нашите родители. Майк стана и тръгна. Тази път го изпратих съсвсем с лека 5-секундна целувка и продължих да си говоря с Тей. Двете си поръчахме. Аз си взех люти пилешки крилца, а тя пилешки крилца със салата. Хапнахме си и си стояхме там.
-А...Сика...Помня, че имах още една сестра.-каза ми Тей неуверено.
Аз обърнах очи и казах:
-Ами...да. Тя почина. Беше ужасно. Точно в нощта на белязвнето ми. Беше убита от...еми..от някой.
-О.-възклигна Тейон.
Аз само кимнах в отговор и продължих да си ям пилето.

След като видях Майк и сестра ми да се целуват казах:
- Чакай ... ама вие да не биии ...
- Да да да - гаджета сме - каза тя.
- Брей ... доста ти е провървяло тук .
- Да / може да се каже - отвърна Сика
Всичко беше перфектно - само на първия ден в това училище и вече открих сестра си. А дали ще открия момчето на мечтите си ... времето ще покаже.

Представих се на всички подред, след което пак се обърнах към Неси.
- Да, и на мен ми се стори позната още в началото... затова предположих фамилията ти преди Белязването. - усмихнах се искрено и радостно, което не ми се беше случвало от доста време. Съвсем импулсивно я прегърнах, после си седнах обратно на мястото и се заех с колата си и четенето на новините от местния град. Повечето от случките посрещах с пълно спокойствие, вероятно защото нямах идея какво става в този град и повечето имена - на кмета, на местните власти - ми бяха напълно непознати.
- Какво ви се яде? - попитах внезапно. - Аз черпя!

-Всъщност аз не искам нищо.Не съм много гладна.-казах аз и се загледах през прозореца.Все още бях с роклята и банския,но не ми пукаше.Изгубих желине да седя тук и реших да се поразходя.Обърнах се към приятелите си и се усмихнах широко.-Хора,аз ще тръгвам.Не смъ гладна,а и не ме свърта на едно място.Чао.-каздах и взех чантата си.
Помахах за последен път и с грациозна походка тръгнах към изхода.Щях да се поразходя едно хубаво в гората.

Изведнъж настроението ми се скапа. Въздъхнах шуумно и после казах:
-Хм...аз трябва да тръгвам имам..хм...планове-това беше една голяма опашата лъжа.
Е...явно сестрите имат интуйция. Тейон веднага ме подхвана:
-Ами, какво има? Нещо не е наред ли?
Лепнах една фалшива усмивка на лицето си и казах:
-Не...всичко е супер. Просто ще ида малко да си подремна. Попринцип мисля, че по това време трябва да спим.-погледнах огромния часовник на стената, който показваше три часа.
Помахах на приятелите си и излязох. Беше ми гадно да лъжа, а най-малкото, че не го правих добре.