Водопадите

Заглавие: Водопадите Нед Май 23, 2010 10:38 pm

Малко по-нататък се намираха красиви водопади.

Започваше се от малки красиви водопади:
Водопадите Waterfall

След това те ставаха по-големи:
Водопадите Waterfall

Водопадите Misol-ha-waterfall--misol-ha-waterfall

И накрая бяха най-големите водопади:
Водопадите Niagara+Waterfall

Заглавие: Re: Водопадите Пон Май 24, 2010 1:54 pm

Около водопадите беше доста тихо... Докато ние с Неса не се появихме. Смеехме се шумно, не че ни пукаше, де.
- Водопадите са страшно красиви! - възкликнах.
- Уооу... - Неси остана без думи.
За цяла минута останахме заслушани в рева на тоновете падаща вода... Ама шило в торба седи ли...
- Басирам се, че ще скоча без да ми мигне окото. - заявих дръзко.
- Басирам се, че ще те бутна без да ми мигне окото. - изхили се Нериса насреща ми.
Засмях се и започнахме да се дърпаме точно както си му е реда между сестри. Най-накрая седнах на тревата и се загледах във водопадните. Отново. Обаче бяха дяволски красиви...
- Знаеш ли какво ни липсва? - Нериса се стовари до мен.
- Готини момчета! - изхилихме се в един глас, а тя ме сръчка закачливо.
- За кой ли си мислиш, Руки?
- Млъкни. Искам да се насладя на гледката.
Усмихнах й се ослепително, а тя се изхили дяволито.
- Оо, не, познавам този поглед! - въздъхнах театрално. - Ако замисляш някоя щуротия, кълна се, ще те убия.
Тя обаче продължи да се хили с блеснали очи.

Заглавие: Re: Водопадите Пон Май 24, 2010 2:03 pm

Беше ме напушило смях.
Това,че с Рина,тоест Сандра си променихме имената и сега вече сме с една и съща фамилия значеше,че сме сестри и аз адски много се радвах.
Адреналин започна да напира в мен и аз се ухилих до уши.Погледнах Рукс и се ухилих.
-Сестричке,мислиш ли си това,което си мисля и аз?-попитах,а очите `и светнаха и тя също се ухили.
-Да!Естествено!Хайде да...-тя започна и аз продължих с нея.
-Да се спуснем от водопадите!-казахме двете в един глас и се засмяхме.С нея се изправихме и разперихме ръце и когато бяхме готови да скочим,чухме някакъв глас.

Заглавие: Re: Водопадите Пон Май 24, 2010 2:11 pm

- Хей момичета почакайте !!! - казах аз
- Здравей Мейс . - казаха Рукс и Нери в един глас.
- Ще скачате ли ?
- Да !!! - отвърна Нериса.
През това време Руки не спря да ме гледа .
- Надявам се нямате нищо против още няколко човека ... - и домъкнах Майк и Сика .

Заглавие: Re: Водопадите Пон Май 24, 2010 2:20 pm

-Това боли-казах аз с тон на разглезено хлапе.
-Пука ми-отвърна ми Мейс и ми се изплези.
Аз се озъбих. Сика леко ме дръпна.
-Ще им кажем ли?-прошепна тя.
За съжеление не толкова тихо.
-Какво да ни кажете? Да не би пак някакви духове да идва?-Каза Неси.
-Не. Ами...такова...Ние със Сика сме...еми...
-...Те са гаджета!-Каза Мейс.
Сика отиде до Мейс.
-Имаме усти.-каза Сика и се засмя.
-Та какво правехте?-попита Майк.
-Скачахме.-Отвърна Руки.
Майк и Сика се присъединиха.

Заглавие: Re: Водопадите Пон Май 24, 2010 2:32 pm

-Ама мен ме е страх от височини.-Каза Сика.
-Не е вярно.-Каза Майк.
Той ме прегърна. Леко се приближи до ръба на водопада и скочи. Държеше ме здраво, а аз пищях. След малко водата плисна заедно с нас. Аз още пищях но накрая той сложи ръка на устните ми и ме целуна. Пред всички. Не че нещо, ама...Руки, Нери и Мейс се хилиха като луди. Аз и Майк излязохме от водата.
-Сега наистина те мразя.-казах и нацупих устни.
Майк ме хвана и ме повали на земята. Очаквах да направи нещо, но...Вече около минута нищо не ставаше. Аз се изправих, но той отново ме събори. Аз направих странна физиономия.
-Защо не ме пускаш?-Попитах.
-Харесва ми да те гледам.-каза ми той.
Аз го целунах. За първи път аз започнах целувка.
Той ме пусна и отново се качихме горе.

Заглавие: Re: Водопадите Пон Май 24, 2010 2:43 pm

Компанията се събра и аз започнах да броя.
-Три...Две...Едно...Джерониииимооо!-извиках и всички скочихме.
Плъзнахме се по водопадите и аз започнах да се смея и да крещя.
-Юпии!-прозвучах като малко дете.Водопадите бяха много големи и дълго време се плъзгахме.-Сика,спокойно,де!-казах `и аз и не усетих кога цопнахме във водата.
Аз се изправих и си поех дълбоко дъх,а после ме напуши смях.
Майк и Сика се целунаха,а аз,Мейс и Рукс започнахме да се хилим като луди.
-Леле,това беше яко!-каза Сика.-Хайде пак,хайде пак!-допълни тя,а ние се засмяхме и излязохме.
След това започнахме да се изкачваме,за да може отново да скочим.

Заглавие: Re: Водопадите Пон Май 24, 2010 3:04 pm

Като се изакчихме Сика веднага каза:
-Аз съм първа!
И скочи. Пищеше като малко дете. След това скочих и аз. Когато се приземих нея я нямаше. Разтревижих се. Изведнъж нещо ме хвана за кръка. Аз го дръпнах за ръката. Беше Сика.
-Това боли.-каза тя.
-Извинявай.
Изведнъж се чу плясък. Беше Неси.
-Това е супер яко. Много ми харесва.-извика тя.
Изкачиха се.

Заглавие: Re: Водопадите Пон Май 24, 2010 5:00 pm

Това беше велико! Въпреки, че бях чисто мокра, дългата ми коса прилепваше по дрехите ми (които пък прилепваха по идеалната ми фигура) и очната ми линия се беше разтекла, се чувствах невероятно. А и толкова се радвах на всичко около мен - новата ми сестра Нери, влюбените Майк и Сика... Сладурът Мейс... Скоковете, летенето във въздуха, всичко беше толкова забавно.
- Аз съм първа. - пропях аз, затичах се и скочих.
Усещането да падаш беше прекрасно. Реех се във въздуха като безтегловна, но силно устремена към водата. Вятърът свистеше и развяваше косата ми... Направих няколко грациозни завъртания и се озовах във водата. В момента в който потънах се засмях. Много неуместно от моя страна, понеже се нагълтах с вода. Показах се на повърхноста и си поех въздух. Видях Неси, която беше скочила и секунди по-късно се озова до мен, пищяща като дете. След това скочи Мейсън. Леле, какви мускули има това момче... Не че някога ще му го кажа, де. Докато се смеехме и се пръскахме с вода, Сика скочи, следвана от Майк. Беше толкова забавно да ги гледам... Какво пък, дори и студените момичета като мен понякога са емоционално.
- Толкова е забавно, нали, сестричке? - Неси ме пръсна с мощна струя вода.
- Абсолютно. - отвърнах й, като призовах водата и изпратих също мощна струя към нея.
Чувствах се невероятно.

Заглавие: Re: Водопадите Пон Май 24, 2010 7:04 pm

Приятелите ни се разотиваха на различни посоки. Останах сама с Майк. Той съблече бялата си тениска и я изцеждаше от водата. Имаше страхотно тяло. Отидох до него и го прегърнах. Днес деня беше невероятен. Слънцето залязваше. Така прегърнати стояхме и гледахме залеза. След известно време се целунахме. Дълго-дълго. Бяхме като изкарани от някаква сапунка. След това станахме и се запътихме.
-Сика, ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Обичам те много.-каза Майк ме прегърна още по силно.
Аз само тайнствено се усмихнах.

Заглавие: Re: Водопадите Съб Авг 07, 2010 4:20 pm

Исках да си постоя сама. Реших че водопадите са най-добрия ми избор. Наистина се чувствах зле. Водата беше моят елемент, за това реших, че някъде с мноого вода е най-перфектното място за успокоение. Извденъж зад мен чух тихо мяукане. Обърнах се и пред мен се появи Лейна, малката ми вечно недоволна котка, която обожава да ме преследва. Взех я внимателно, докато тя се оплакваше, а аз се съглясавах с нея като казвах да, напълно си права и т.н. Сложих я в скута си и аз започнах да се оплаквам:
-Знаеш ли, Лейна?-тя измяука жално.-Днес настроението ми се скапа и ми се наложи да излъжа Кийра, Тейон, Майк и прочие. За радост Неси я нямаше. Не знам колко трудно щеше да ми е да излъжа и нея.-Лейна отново измяука, а аз се съгласих с нея и казах.-Да...това наистина беше лошо от моя страна. Лейна, теб лъгала ли съм те някога?-тя стана от мен и измяука в знак на протест. Аз това го разбрах като Да...сякаш ще успееш да ме излъжеш. Придърпах я към себе си и казах-Да...не мога да те излъжа, Ли.
Въздъхнах, а Лейна кихна. Засмях се. Изведнъж нещо се случи. Почувствах странно блаженство, което обля цялото ми тяло, но след време то се превърна в ужасяващи страх и паника. В съзнанието ми се изписа картина. Много, много тъмно място. Всъщност беше гората близо до града, в който живях. Познах я по разбития дъб на входа и. Бях ходила в нея не един или два пъти. Тогава видях позната физиономия. Майка ми стоеше там. И тя обичаше да се разхожда в тази гора. Вървеше много бавно и провлачено. Чух как шептеше нещо, но не можах да го разбера. Видях зад нея някакво същество. Приличаше на...вълк. Да...тамошните вълци бяха много свирепи, но доколкото помня излизаха само през пролетта. Този вълк започна да тича тихо, и след броени секунди застана зад мама. Извиках от страх. Тогава животното се нахвърли на мама. Тя започна да вика, а аз се почувствах още по зле. Вълка разкъса тялото й и тръгна. Почувствах се много уплашена. Стиснах Лейна и започнах да вървя към училишето.

Правописни грешки. Edit by: Нериса Дънстън