Вървяхме с група момчета към източната стена . Котката ми се беше нагнездила на рамото ми и точно в този момент ... пред нас се появи един мъж , с физиономия сякаш още когато се е родил е хапнал Чийзбургер !
- Вие сте ...? - погледнах леко заспало към него . Зяпна ме сякаш вече ми е бил топа , и наистина беше така! В един момент той буквално "застреля" котката ми с нещо като ... знам ли , черна магия? И животното се вкамени !!!
- Явно никой не си спомня за мен , та това бяха 100 години в ада !? - промълви той суетно . В този момент едно от момчетата с мен каза :
- Че как да знаем кой си , ние тогава не сме били родени ? Ии ... последва го същата съдба като тази на Йивъл ! Запазих спокойствие и тръгнах към този ... по дяволите - каменната Ийвъл тежеше ! Веднага изкарах векторите си и се помъчих да разкъсам артериите му , но напразно ! Повали ме на земята , а аз се раних здраво !
- И името ми е Мортен ! Но може да ме наричаш твой господар ! - каза " Мортен "
Усетих как той ме обладава , но за това си имам вектори ! Отблъснах го , но в един момент се почуствах слаб ... той ме докосна с пръст по челото и припаднах , а останалите ... не плът и кръв , а камък и гранит !
