Езерцето

Заглавие: Езерцето Чет Мар 04, 2010 9:43 pm

Малко, тихо и спокойно езерце, изглеждащо вълшебно на лунната светлина. Чудесно място да останеш насаме с мислите си.

Заглавие: Re: Езерцето Пет Апр 23, 2010 7:47 pm

Хевън тръгна по пътя към езерцето. Беше в Дома на Нощта от няколко дни, а все още не познаваше никого. Чувстваше се много самотна.
Когато стигна, момичето ахна от изненада. Огромната, пълна луна хвърляше призрачна светлина и се преплиташе в сенките, но се отразяваше напълно ясно в голямото езеро. То изглеждаше като от разтопено сребро. Полянката около него беше тъмна, но мрака изобщо не пречеше на Рина да вижда перфектно. Тя плъзгаше бавно тревистозелените си очи от единия край на езерото до другия, беше като хипнотизирана.
Може би затова и не чу стъпките зад себе си.
- Красиво е, нали?
Хевън подскочи като ужилена. Обърна се и видя един доста привлекателен новак, с тъмна кожа, вълниста коса и красиви татуировки.
- Да, много. - отвърна тя с мелодичния си глас и се усмихна смутено. Прокара пръсти през дългата си до кръста медна коса, която наскоро бе украсила с тъмни кичури.
- Аз съм Мейсън Даркнес. - каза момчето и протегна мускулестата си ръка към нея.
Хевън плахо подаде изящната си бледа ръка и я положи в неговаата.
- Приятно ми е, Мейсън. Аз съм Хевън Колд, но можеш да ми казваш и Рина.
Мейс й се усмихна мило.
- Какво те води насам? - попита я той.
- Ъъ, ами, нова съм, а понеже не познавах никого оттук реших да се поразходя сама. А ти?
- Горе-долу по същата причина.
Рина изгледа тъмните ми, дълбоки очи, от онези, които те караха да се чувстваш сякаш потъваш в тях. Мейс на свой ред погледна изучаващо тревистите й очи и странният й поглед, който сякаш пронизваше душата му.
Новачката се чудеше какво да каже и нервно подръпна края на полата си.
- И ти ли си новачка? - попита той, забелязал герба на униформата, която стоеше невероятно на красивото й тяло.
- Предпочитам думата третокурсничка. Звучи някак по-авторитетно. - каза тя и двамата се засмяха. След това тя отново погледна красивото езеро и остави мислите й да блуждаят.

Заглавие: Re: Езерцето Пет Апр 23, 2010 8:04 pm

Рина не спря да гледа езерото , а Мейсън , въпреки неговата слабост към пълните луни не спря да гледа момичето . Сякаш нещо започна да трепти нежду тях .
- Разкажи ми повече за себе си ! - каза Рина.
- По - добре да не започвам ... - отвърна Мейс.
- А защо, ако мога да попитам?
- Ами ...! - въздъхна Мейсън - Защото историята ми не е весела .
После , докато си тръгваха Рина без да иска се блъсна в Мей , и те се погледнаха като омагьосани.
- Изтеглих филм . Искаш ли утре да го гледаме заедно? - каза мей. Рина се изчерви и прехапа устни , но въпреки това се съгласи .

Заглавие: Re: Езерцето Пет Апр 23, 2010 9:37 pm

- До утре значи. - усмихна се чаровно Хевън и му махна.
- Да, до утре. - отвърна й Мейс.
Двамата се насочиха в противоположни посоки, оставяйки езерцето и красивата гледка самотни.

Заглавие: Re: Езерцето Нед Апр 25, 2010 8:35 pm

Сика беше много развълнувана и реши да отиде да види езерото. Когато стигна там тя се омая. Езерото беше невероятно красиво. Тя се замечта и в един момент се сети за Джулс. В този миг усмивката й моментално изчезна и на мястото й се появи тъжна физиономия. Очите й се изместиха от езерото на небето. Тя си помисли, че сега Джулс е щастлива, защото е на по-добро място, но се запита дали й липсва. От очите й се отрони по една сълза. В един момент се чу шум. Тя се обърна, за да види дали има някого, но се оказа че това е бил шумът на листата.

Заглавие: Re: Езерцето Сря Апр 28, 2010 7:59 pm

Тримата вече приятели пристигнаха до езерото.Мейсън тръгна с коня си а двете момичета си говореха .
- Вие няма ли да яздите?
- Не ! - отговориха те в един глас и Мейс си помисли " О , боже момичета ".
- Ами тогава ако искате се качете зад мен !
- Хмм ... Окей.
Тримата започнаха да прескачат препядствия , а конете на момичетата стояха мирно и пиеха вода от езерото.

Заглавие: Re: Езерцето Сря Апр 28, 2010 8:15 pm

-Хех...Мейсън,ако не си разбрал все още аз мога да чета и мисли.Не съм от от момичетата тип "лигли" или пък "кифли".-Кейт му смигна и конят `и запрепуска край езерото.-Едно състезание?-попита тя,като отиде при Мейсън.Момичето забеляза,че двамата се взират в сребристо-синият `и запълнен полу-месец.Момичето въздъхна отегчено.-Уффф...Да,да.Владея петте елемента.-каза тя и последва още една въздишка от нейна страна.Откъдето мине,винаги са се взирали в запълнения `и полумесец.

Заглавие: Re: Езерцето Сря Апр 28, 2010 8:18 pm

-Какво сега! Голяма работа е! Между другото...Малко ми стана скучно. Искаш ли да отидем в стаята ми или в храма на Никс?

Заглавие: Re: Езерцето Сря Апр 28, 2010 8:28 pm

Кейт си отдъхна като забеляза,че не обръщат кой знае колко много внимание на полумесеца `и.
-Искаш ли в Храма на Никс?Ще бъде хубаво да посетим Богинята.-каза тя и двете тръгнаха към конюшните,за да оставят конете си.
Малко по-късно те се запътиха към Храма.

Заглавие: Re: Езерцето Пет Апр 30, 2010 4:15 pm

Майкъл реши да се поразходи. Стигна до езерцето. Той много го хареса и седна до него. Беше много щастлив тук. Вярваше, че ще си намери приятели. Усмихна се широко. Изведнъж зад себе си чу стъпки. Той лего се обърна. Видя една момиче. Погледна я изучаващо отгоре надолу с кафевите си очи. Тя четеше книга. Погледна лицето й. Тя имаше азиятски черти. Седна до езерото й продължи да си чете. Момичето изглежда не забелязаваше Майкъл.
-Хей! Няма ли да поздравиш поне? Аз съм Майкъл МакКфлай. А ти си...Чан Дзенг Фу?
-Всъщност Джесика Спринг Чан.-Каза момичето с леко отегчен тон без да погледне.
Майкъл беше разочарован.
-Поне ме погледни.-каза той.
Джесика свали очи от книгата и тъкмо когато се готвеше да продължи осъзна, че гледа един истински красавец. Тя сложи книгата до себе си и каза:
-Наричай ме Сика.-каза го тя докато пърхаше с мигли.

Заглавие: Re: Езерцето Пет Апр 30, 2010 4:22 pm

Джесика беше много влюбчива. Тя си помисли ,,Боже! Каква я сгафих!?''. След това каза:
-Откъде си?
-От Колорадо, Тексас. А ти?-каза той гледйки я предоволно.
-Аз съм от Хонг Конг.-каза Сика забелязвайки, че той е доволен от това, което вижда. Тя се огледа, за да види дали са сами. След това попита:
-Та...Колорадо значи. Разкажи ми нещо повече.
-Хм....Ами там е много приятно. Въобще не е както хората си го представят. Хората са много мили а улиците са прекрасни. А за Хонг Конг какво ще ми разкажеш-каза Майк с усмивка.
-Там е чудесно. Толкова е приятно. Но ти няма да разбереш и дума от това, което си говорят.

Заглавие: Re: Езерцето Пет Апр 30, 2010 7:35 pm

Майк беше много развълнуван, както и двете момичета. Те решиха да отидат на езерцето, за да се поуспокоят. Когато стигнаха той видя Сика там. Изглеждаше още по-красива откакто я видя за последно. Смаяно каза:
-Ти ама...ъм....ами...
-Майк искаше да каже:Сика, каква изненада е, че те виждам.-каза гордо Кейт.
-Не. Всъщност исках да кажа друго...Можем да го обсъдим малко по-късно. В стаята ми, а Сика.
Хевън и Кейт се разкискаха, а Сика повтина изпитателно вежди. Майк я погледна и каза:
-Хайде стига! Знаеш, че ме убичаш така....
Сика продължи.

Заглавие: Re: Езерцето Пет Апр 30, 2010 7:53 pm

- Всъщност - намеси се Рина, - няма ли да й кажем голямата новина?
Тя отметна кичур от косата си, закриващ нефритените й очи и ги погледна изпитателно. Майк кимна, Кейт също прие идеята.
- Добре, тогава. Сика... В момента се намираш в компанията на новите лидери на Дъщерите и Синовете на Мрака! - каза Хев и се усмихна широко.
- Да, не е лу чудесно? - изписка въодушавено Кейт и заподскача на място.
- Има ли навити да го отпразнуваме? - попита Майк.
- Аз. - вдигна ръка Хев, след нея и Кейти.
- Щом искате. - усмихна се Сика.

Заглавие: Re: Езерцето Пет Апр 30, 2010 8:01 pm

Сика се радваше за Майк, а й също мислеше, че тримата лидери правят голяма сила. Въобще не й минаваше през ума, че има някаква сила или, че нещо лошо може да се случи, но все пак...Това е Домът на нощта. Сика беше взела поредната книга от библиотеката. Разгърна старниците и попадна на изречението ,,Новите лидери в беда ще бъдат, много ще им бъде трудно да се научат.'' Тя веднага го прочете на глас на новите лидери. Отначало те нищо не разбраха, но после Сика каза:
-Новите-сме ние. Лидерите-сте вие. За бедата го знаете. Мислите ли, че това е някакъв...хм...знак?
-Глупости-отсече Майк.
-Всъщност е възможно...-каза замислено Рина.
-Хм...наистина е възможно.-отбеляза Кейт.
-Сика четеш твърде много. Ние сме големи и знаем какво правим. Пък и сме лидери.
-Майкъл, аз знам какво правя. Не се възгпрдявай, че ако Неферет те види-лошо ти се пише.
-Извинявай.-каза мило Майк.

Заглавие: Re: Езерцето Пет Апр 30, 2010 8:11 pm

-Всичко е възможно.-каза момичето и много се притесни,когато в ума `и се появи една картина.-Духове...Не,не,неееее!-изпищя тя.Изведнъж гъста и зловещо-бяла мъгла се появи над тях.-Не,не...Не.-момичето беше депресирано и не знаеше какво да каже.-Появиха се три.-каза тя и погледна към едно дърво.

Заглавие: Re: Езерцето Пет Апр 30, 2010 8:22 pm

-Аз ще ви пазя.-каза Майк.-Добре де, не мога.
-Не му е времето за шеги.-извика Рина.
-Къде е Сика?-Попита Кейт.
-Т-т-тук.-чу се тих глас изпод палтото на Майк.
-Сика, излизай.-Изика Майк.
Сика излезе макар и неухотно. Всички бях много изплашени. Защо точно Неферет не е тук сега?! Чуваха се писъци. Майк зъщо извика. Той използва въздуха, но безуспешно.

Заглавие: Re: Езерцето Пет Апр 30, 2010 8:38 pm

Момичето продължи да пищи,но спря,когато в ума си чу вълшебен глас тихо да `и шепне.
"Стегни се,Дъще.Вие сте лидери.Не можете просто така да седите и да бездействате.Ако не ги спрете,тези духове може да унищожат всички.Стегнете се!".Кейт разбра,че това беше Никс.
-Хайде!Не можем да стоим така!Ние сме лидери,забога!Трябва да направим нещо!-каза тя.-Трябва да поемем нещата в свои ръце!-допълни Кейт и извади ритуални запалки и няколко снопа бяла салвия.-Бързо!Знаете какво да правите.-рече Кейт и запали салвията и опуши всичко.-Ще направим пречистващ ритуал.-допълни.
Всички започнаха да размахват салвията и да призовават елементите.След това всеки извади сноп бизонова трева,запалиха я и опушиха всичко.-Не успяхме да ги унищожим напълно,но сега са по-уязвими.

Заглавие: Re: Езерцето Съб Май 01, 2010 9:11 am

- Добре. - въздъхна Рина. - Сега трябва бързо да се върнем в училището и да направим нещо за учениците... Трябва ни място, където духовете не могат да проникнат. Идеи?
Майк и Сика поклатиха глави.
- Ами... Храма на Никс! - извика Кейт.
- Добре, да тръгваме. - задърпа ги Сика.
Четиримата хукнаха с всички сили към сградата, надявайки се да стигнат преди духовете.

Заглавие: Re: Езерцето Съб Май 01, 2010 10:01 am

Четиримата отново се върнаха на езерото, следвани по петите от кръвожадните духове. Вече бяха на края на силите си. От вените им течеше гъста, алена кръв, която изпълваше ноздрите им с неповторим аромат. Но сега не му обръщаха внимание. Стигнаха до полянката пред езерото и се оказаха заобиколени от духове. Образуваха непроходима мъгла и приближаваха към тях.
- Въздух, раздухай тези същества оттук! - извика Рина.
Зададе се силен вятър, но не даде особен резултат - блъсна ги само няколко крачки назад. В този момент нещо се блъсна толкова силно в Хевън, че тя изхвърча цели два метра назад и се блъсна в най близкото дърво, след което се свлече на земята.
- Рина! - изпищя Кейт и се втурна към момичето.
- Не, Кейт, стой при Майк и Сика! - извика момичето въпреки призрака, който бе забил зъби в бялата й шия.
- Дух, прибери това изчадие там, откъдето се е взело! - извика Кейт, тичайки към Рина.
Призракът изчезна. Хев се изправи бързо и задърпа Кейт обратно при останалите. Изглеждаше много, много бледа, а от главата й течеше гъста струя кръв.
- Трябва да направим ритуал за пречистване! - извика Майк, придърпал Сика към себе си.
- Ние сме четирима, а елементите са пет, освен това нямаме никакво време и съставки. - подсети го Кейт.
- Не! Ние сме лидери, ще измислим нещо! Това е наш дълг! - троснаха се Рина и Майк в един глас.
- Ами тогава мислете по-бързо! - обади се Сика, в чийто глас се долавяше необуздан страх.

Заглавие: Re: Езерцето Вто Май 04, 2010 10:10 pm

-Хевън!Хевън,добре ли си?-извика уплашено Кейт.Изведнъж усети остра болка във врата си и изпищя.-Пусни ме,изчадие!-изкрещя момичето и започна да се съпротивлява,но това не даде особен резултат.-Въздух,призовавам те!-тя вдгна ръце към небето и задуха достатъчно силен вятър,за да отдалечи духа от Кейт.-Така ти се пада!-Фелър отстъпи няколко крачки назад.-Хайде!Помогнете!Не мога да се справя сама с тях,нито пък вие.Трябва да работим заедно!-извика тя на приятелите си и те отидоха при нея.
-Идеи?Вие сте лидерите все пак,аз съм просто член на Дъщерите и Синовете на Мрака.-каза Сика,която се опитваше да прикрие страха в гласа си,но безуспешно.
-Сика ти си герой!-извикаха тримата лидери в един глас и прегърнаха Сика.
-Какво толкова казах?-попита тя.
-Въпроса не е какво си казала,а какво си помисли.Ние можем да четем мисли и да говорим помежду си чрез телепатия.-обясни Кейт.-Прочетохме ти мислите,които бяха "Защо не направим пречистващ ритуал,да им сритаме задниците и да се свършва?!?"
-Оу,това ли?Ами,да.Хайде да започваме.-Сика се развълнува и те разбраха,че повече не я беше страх.
Четиримата седнаха в кръг и извадиха билките.

П.П.Съжалявам,че пиша,но не можах да се сдържа.

Заглавие: Re: Езерцето Пон Май 10, 2010 2:47 pm

Те се наредиха в кръг. Рина започна първа, като преди това издигна огромна огнена стена около тях.
- Земя, призовавам те в кръга ми. - каза тя без излишни церемонии, всичко трябваше да стане бързо.
Тя запали зелената свещ, която бе поел Майк.
- Вода, призовавам те в кръга ми.
Свещта на Сика също бе запалена, последвана от приятен бриз.
- Въздух, призовавам те в кръга ми.
Запали и свещта на развълнуваната Кейт.
Хвана една червена свещ и призова огъня, след това и духа. Нямаха време за губене. Четиримата заедно впрегнаха и последните си сили...
Въздухът завибрира, през цялата област около езерото премина мощна енергийна вълна. И всичко свърши.
Сика, Майк, Кейт и Хевън едвам се държаха на крака. Кървяха, бяха ранени, изтощени, но щастливи. Бяха победили.
В далечината се виждаше силуета на Неферет. Жрицата тичаше с всички сили към тях.
- О, богиньо! - възкликна тя, когато стигна до тях. - Върнах се веднага щом разбрах... Но вие май сте се справили без мен. Днес вие доказахте, че сте достойни лидери на Дъщеите и Синовете на Мрака. Доказахте и че сте уникално способни бъдещи Висши Жреци. Не можете да си представите колко съм горда с вас. И аз, и Никс.
Тя ги прегърна топло. Чак тогава те изглежда усетиха лекия гъдел и погледнаха ръцете си. Десните ръце на всички, от рамената, до показалеца бяха татуирани - прекрасни, нежни татуировки, които подчертаваха специалността им. Те се зарадваха, макар и изтощени, и тръгнаха обратно към сградата, за да вземат душ и заслужена почивка.
А Неферет гледаше гордо след тях и избърса сълзата, търкулнала се на бузата й от щастие.

Заглавие: Re: Езерцето Пон Яну 17, 2011 6:58 pm

След като победихме Мортен, Никс и Мориган поискаха да дойдем с тях на това място - езерото. Това бе мястото, на което се запознах с моите приятели и за първи път работихме като екип. Не е никакво съвпадение, че ни доведоха тук.
Тогава внезапно нещо озари поляната със сребриста светлина. Точно в средата й имаше скала, в която бе забит меч със златна дръжка, украсен с рубини и червени сапфири. Не го бях забелязала преди. Явно преди не е бил тук, а просто е бил скрит под земята. И тогава осъзнах чий меч бе това.
- Това да не е... - не можах да довърша, защото Мориган - богинята на войната, ме прекъсна.
- Именно, дъще. Това е мечът на Рогатия бог. Твоя баща. А аз съм твоята майка. - Е, добре. Последното не го очаквах.
- М - м - мой баща? Как така?
- Именно. Ти си чиста богиня, но и наполовина вампир, затова имаш такива дарби. Сестра ти също. - това вече е откачено.
- Момент. Сестра ми? Рукс не ми е истинска сестра. - Нямах никаква представа какво става вмомента.
- Вече е време да узнаеш истината, Руксандра също. - в този момент, точно до меча на Рогатия бог, се появи още една скала, в която бе забит меча на Мориган. - Време е да ги извадите от скалите им. Мечът на моя съпруг принадлежи на теб, Руксандра. А моят меч принадлежи на теб, Нериса. - след като чух тези думи вече бях по - спокойна.
С бавна и грациозна се запътих към скалата, за да извадя това, което ми принадлежеше от рождение.
Когато се доближих до скалата, хванах меча за дръжката с две ръце и съвсем леко го дръпнах нагоре, а той веднага излезе от скалата. Удивително. Мечът на войната бе в мойте ръце.
Поклатих глава и внезапно се върнах при езерото, заобиколено от моите приятели, които гледаха учудено мен и сестра ми.

Заглавие: Re: Езерцето Пет Яну 28, 2011 9:26 pm

След като Рукс и Неси се върнаха с някакви мечове аз се ококорих и се скрих зад близкото дърво.
-Добре...Само се моля да не сте полудели и да не ми отсечете главата с тези мечове.-Е...разбира се, че го казах на шега. Излязох иззад дървото и заразглеждах мечовете.
Бях виждала много мечове през живота си. Е...когато си ходил в Китай и Япония не може да не видиш поне сто меча. Но тези бяха различни. Много различни. Излъчваха някаква странна и мистична енергия, която почувствах. Започнах да ги изучавам. На външен вид бяха просо по-красиви мечове, но аз чувствах нещо различно. Не знам за приятелите ми (разбира се, в това определение не фигурират Рукс и Неси. Те със сигурност знаят що за меч е това), но аз го чувствах и изгарях от любопитсво какво е това.
-Какви са тези? Не са обикновенни...
И тогава се сетих. Поне имах предположение. Помня, че бях учила нещо за меча на Рогатия бог и за меча на Мориган. В учебниците ми имаше рисунки на подобни мечове...Дали наистина не бяха такива. Знаех, че Неси и Руки виждаха мислите ми. Погледнах ги очакващо, за да разбера какви са тези мечове.