Вълшебната част на гората

Едната част на гората бе светла и красива,а в стария дъб,щом дръпнеш един определен клон,се появяваше врата и като прекрачиш прага,навлизаш в топла и уютна стая,която си има всичко.
Говори се,че тук се спотайва горската нимфа,която се появява само при пълнолуние или когато някой търси съвет от нея.
Гората:
Вълшебната част на гората 267fantasy-door-m

Вълшебната част на гората 267fantasy-door-m

https://2img.net/h/i664.photobucket.com/albums/vv3/espejoretro/MagicForest02.jpg

Майк , Мейс и Сика стигнаха до вълшебната част на гората . Изведнъж леко подухна ветрец сякаш вълшебен . Наистина вълшебен !!! Майк леко се доближи до Сика. Тя изпита леки тръпки. Почувства се старнно приятно. Изведнъж Майк с приближи още повече към нея. В главата й се въртчха странни мисли. Той се доближи към нея....Главата на Сика се замая. Тя осъзна, че в момента Майк я целува. Остави се на течението. Отвърна на целувката. По това време Мейс стоеше и гледаше с изумление. Когато свършиха Майк и Сика бях усмихнати а Мейс стоеше вцепенен и каза:
- Браво. Целувате се 5мин.37сек.
Те леко се изчервиха и се спогледаха.
- Значи сте гаджета ? - попита Мейс.
- Ами ... може би ... - замисли се Майк...

-Да, Майк! Дъмата е....еми думата е може би...-каза Сика.
Мейс се оттегли леко и тръгна по обратния път искаше да остави новите...хм...гаджета на саме. Майк се усмихна и каза:
-Благодаря.
Мейс кимна и се отдалечи. Майк сграбчи Сика. Повали я на тревата. Започна нежно да я целува и гали по врата. Сика се изправи.
-Малко е пробързано, ъ....мило.-каза тя с лек тон.
-Добре.-Каза Майк и отново я целуна.
Сика се усмихна. Беше щастлива. Нямаше търпение да съобщи това на приятелите си. Тя си помисли ,,Боже...Любовта е сладка. Какво намерих толкова в него. Усмивката? Не ръцете? Очите ли? Както и да е! Страхотен е! Обичам го.''
-Обичам те.-казаха те в един глас.

Майк прегърна Сика. Двамата тръгнаха по обратния път.
-Къде отиваме?-Каза Сика с усмивка.
-На едно място.-Отговори тсйндтвено Майк.
-Добре.
Вървяха прегърнати и усмихнати. Личеше си, че живота им се подобрява в Домът на Нощта. Бяха много щастливи и влюбени. Майк си помисли ,,Чудя се какво ли щеше да бъде, ако не бях белязан? Животът ми щеше да е по-различен. Щях да си хвана някоя кифла. Не ми пука'' Те продължиха и леко се целунаха.

ОГЪН Брой мнения : 4 Join date : 01.06.2010

Аз вървях ли вървях и накрая стигнах на това красиво място. Много ми хареса. Седнах на тревата. Изведнъж видях силует. Беше женски. Изведнъж се избистри и видях едно много красиво момиче. Усмихнах се и то ми отвърна със същото. Аз леко отметнах косата от очите си. Тя се приближи до мен и ми каза:
-Аз съм Нериса Дънстън.-казвайки това подаде нежната си ръка към моята.
-Аз съм Арън Гарсия-отвърнах и леко стиснах ръката й.
После се изправих и тя ме попита:
-Нов ли си? Не съм те виждала тук преди.
-Скоро бях белязан...преди седмица.-казах аз и леко се изчервих.

Реших да се поразходя във вълшебната част на гората.Това място винаги ми действаше успокояващо.Обожавах го!
Вървях с грациозна походка и отдалеч видях мъжки силует.
Като се доближих още малко,той ми се усмихна и аз му отвърнах със същото,като разкрих белите си зъби.
-Здравей!Аз съм Нериса Дънстън.Лидерка на Дъщерите и Синовете на Мрака.-подадох ръката си към него и той я пое.Леле!Имаше сини очи и черна коса!Идеше ми да припадна.Направо обожавах тази комбинация!Усмихнах се още веднъж и оправих косата си с плавен жест.Мислех да го поканя на следващия ми ритуал,но ние едва сега се запознахме.
-Искаш ли да влезем в тайната стая?-попитах и гласът ми зазвуча като музика.
-Каква стая?-попита той,а аз се усмихнах още по-широко.
-В този дънер има една страхотна стая,която ти предлага всякакви удобства.-След тези думи,се запътих към дънера и се повдигнах леко на пръсти.Дръпнах един клон и се показа една врата в дървото.Отворих я и влязох,а той влезе след мен.
След това се настаних удобно на дивана и погледнах към него.
-Е?-попитах и зачаках отговора му.

ОГЪН Брой мнения : 4 Join date : 01.06.2010

-E..?-отвърнах аз и се засмях.
Седнах на дивана до нея. Тя беше толкова красива. Имаше кафява дълга коса и плътни кафеви очи. Аз трябваше да защитя имиджа си на смотльо и казах:
-Играеш ли баскетбол?
Тя само ме погледна странно, но...Полсе се засмя. Имаше много хубава усмивка. Бели зъби и плътни розовеещи устни. Идеше ми да я прегърна, но едва се познавахме все пак...Аз се изправих и заразглеждах стаята. Изглждаше уютна. Имаше диван, картини по стените и други. Абе въобще бомба стая. След това отново седнах на дивана. Нериса ме поглеждаше от време на време. Не, че аз не го правих, но...Това си е друго. Това момиче наистина беше красиво. Слаба, висока и..невероятна.

Засмях се.Арън беше много сладък.
-Ами...Не играя баскетбол,но ме бива във волейбойла.Имам три златни медала,два сребърни и един бронзов,както и две златни купи и една сребърна.-казах и се усмихнах.-Обичам и да танцувам.Бях и капитан на мажоретките в предишния ми живот.-допълних.Е,мразех да се фукам с успеха ми,но трябваше да съм честна с него.Честна,освен за едно нещо-че откато го видях не мога да откъсна очи от него.Усмихнах се още веднъж.-Ти да не си бил баскетболист?-попитах и вдигнах одобрително вежди.Обичах баскетбола,но не играех,защото това беше мъжки спорт,а и не ме биваше в този спорт.-В какво се специалиираш?-О,супер,Нериса!Обсипа го с въпроси!Е,както и да е.Вече се свърши.Зачаках отговора му и не спирах да се усмихвам.

П.П. Всъщност очите са пъстри.

ОГЪН Брой мнения : 4 Join date : 01.06.2010

-Волейбол...И аз играя. Имам три златни медала, пет сребърни и осем бронзови. Иначе бях басктеболист.-
Постояхме известно време. Аз се позамислих. Ама тя наистина беше много хубава. Направо....И аз не знам. Чудех се дали да бъда честен с нея, но реших, че трябва да почакам.
-Може ли да ме разведеш и училището?-казах аз към Нериса.
Тя се позамисли и после отговори:
-Добре. Къде ти се ходи?
Аз вдигнах рамене.

Уоу!Той е бил голям спортист!Всъщност не се учудвам...Мускулите му са страхотни!Самия той е страхотен!
Прекарах тези мисли през главата ми набързо.
"Охх!Трябва да му кажа!Но как?"Отново тези мисли...Както и да е.
Зачудих се кое място да му покажа първо.
-Хм...Какво ще кажеш за езерото близо до Училището?-попитах.
-Ами...Добре...Става!-отговори ми Арън и ние излязохме.

П.П. Не пиши с толкова голям шрифт,моля те.

» Вълшебната част на езерото
» Тъмната част на гората
» Светлата част на гората
» Гората
» Гората