Стаята на Нериса

Заглавие: Стаята на Нериса Сря Апр 28, 2010 5:02 pm

Спалнята с плазма,множество шкафчета и една малка всекидневна също с плазма:
Спалнята на Нериса с малка всекидневна
Нериса сама си е украсила стаята,а тези красиви цветя и всякакви други завъртулки ги е правила съвсем сама.
Нейното бюро с компютър и въртящ се стол:
Стаята на Нериса Room2

Банята:

Плюс вана,мивка,душ и джакузи.
Стаята на Нериса European-bathroom-finnish-sauna-2

Втората част от банята на Нериса е нещо като неин собствен СПА център.
Гардеробната:
Стаята на Нериса 77b79569a050

Стаята на Нериса Celeb-mariahcarey-closet1

Кейт едвам-едвам се домъкна до стаята си.
Тя беше много изморена от тази битка.Цялата кървеше и тази кръв изпълваше носа `и с неповторима миризма,но сега не `и пукаше.
Момичето се съблече и влезе във ваната.Това щеше много да я освежи,а и да възвърне силите си.
Поседя един-два часа във ваната и отиде под душа,за да се изплакне.
Днес тя щеше да се отдаде на заслужена почивка.
Кейт се изсуши и се погледна в огледалото.
Новите `и татуировки...Те бяха толкова красиви,че не можеха да се опишеха с думи.За да се увериш в красотата им,трябва да ги видиш, те бяха върха на всичко.
След като се облече,Кейт легна на леглото,но преди да заспи,тя си погледна часовника.Момичето видя,че вече е 6:10 часа сутринта.Вече се бе съмнало.
Кейт легна и мигновенно заспа.

Влязох в стаята си.
Щеше да се проведе купон и аз се радвах.Започнах да подскачам като малко дете.
Влязох в гардеробната да си избера готини дрехи за купона.Избах си едни страхотни къси панталонки и един лилав потник.
После отидох при обувките и си избрах едни лилави боти, после отидох при аксесоарите и взех една чанта,колие,обици,пръстен и очила.
Напръсках се с парфюм и се огледах в огледалото.
УОУ!Това не съм аз.Харесва ми.
Отметнах коса назад и с котешка походка се запътих към балната зала,където щеше да се проведе купона.

П.П. Ето как изглеждат дрехите-ЦЪК

Прибрах се.Купона беше супер готин,но така и така не успяхме да гледаме Бетовен,тъй като ни хрумна да се разходим извън Дома на Нощта.Какво пък,беше ни позволено.
Отидох в гардеробната и си облякох едни бански,а след това обух джапанките и си облякох една плажна рокля.Сложих си розовите слънчеви очила,взех си плажната чанта и излязох.

След разговора с Неферет,се прибрах в стаята си.
Бях минала набързо през съблекалнята в храма на Дъщерите и Синовете на Мрака и там набързо си облякох отново банските и плажната рокля,с които бях преди да започне ритуала.
Погледнах се набързо в огледалото и отметнах вълнистата си коса назад,а след това отидох в гардеробната и се преоблякох.След това си сложих обиците,а после набързо си изправих косата и я вързах на опашка,като я преметнах пред рамото ми.Сложих си гланц за устни,а косата ми мигновено придоби тъмно-червеникав цвят.Мда,чудато момиче съм...Както и да е.
Изведнъж придобих пристъп на кашлица и се строполих на земята,а след това се разтресох ненормално бързо.И тогава я усетих...кръвта ми...тя...тя...НЕ!Умирах ли?Ако умирах,тогава защо не ми тече кръв от ушите,очите и носа?Не,не умирах.Явно получавах нова дарба,но защо кашлям кръв?!?
Изведнъж гърба ми започна лека полека да се подува и оттам се появиха големи черни крила,а пък после усетих някакво замайване.Моля?!?
Припаднах в безсъзнание.
След известно време се събудих,а крилата вече се бяха прибрали и нямаше и след от тях,а блузата,която носех вече не беше скъсана.Блузата ми беше изцапана с кръв,затова призовах вода и набързо я измих,а после я изсуших с помощта на огъня.Чувствах се някак си по-силна и...с нова дарба.Добре,това е ненормално.Първо,притежавам петте елемента,второ,имам силна връзка с животните,а за капак на всичко и двете бяха дар от Никс,но явно това не е капака.А сега получавам нова дарба и черни крила.Знаех каква е дарбата ми-Хипноза.Ох,както и да е.
Станах и се изтупах.Измих пода на стаята от кръвта и заличих всички следи,от това,което се беше случило.Веднага след това оправих косата си и излязох.

Нахълтах в стаята на Нериса без дори да почукам. Вероятно щеше да ми се скара, но не му пукаше.
- Несии, сестра ми! - провикнах се и отидох да я прегърна.
Тя отвърна на прегръдката ми, но промърмори:
- Да са те учили да чукаш преди да влезеш?
Ох, как си знаех.
- Не, мила, отгледана съм от вълци. - отвърнах иронично.
Стаята на Неси беше хубава, ако трябва да съм честна. Както и да е, без да й дам шанс да реагира свързах iPod-а си с усилватели и надух AC/DC.
- Кийра! - скастри ме тя.
Добре, че знаех как да я успокоя. Виждаше ми се много притеснена. Извадих един голям шоколад и го подхвърлих. Настаних се до нея.
- Излей си душата, систър. - казах и я прегърнах нежно. - Неферет каза, че няма да е зле да те посетя. Усещам, че нещо не е наред.
Тя въздъхна. Взех си парченце шоколад и я погледнах очакващо.

Оставих шоколада на дървената масичка се обърнах към сестра си.Въздъхнах и започнах да говоря.
-Ами,днес се случи нещо странно с мен.Трябва да го видиш,за да повярваш,но все пак ще ти разкажа.-поех си дълбоко въздух и издишах.-Преди около два-три часа,докато се приготвях,получих пристъп на кашлица,но не умирах.После от гърба ми се появиха големи черни крила,а след като ги видях изпаднах в безсъзнание.Усетих,че татуировките ми горят.Разбрах,че получавам нови дарби.Малко по-късно се събудих,а блузата ми не беше скъсана,нямаше и следа от черните крила.Почистих пода,заличих всякаква след от кръв по мен и около мен,а след това отидох в кабинета на Неферет и й съобщих.Знаете само ти и Неферет.Моля те,не казвай на абсолютно никой и моля те,не се шашкай.Ако не ви вярваш,ето,ще ти ги покажа.-станах се обърнах с гръб към сестра си.Стиснах очи и се напрегнах,като свих ръцете си в юмрук.След минута-две се появиха две големи черни крила от гърба ми.Обърнах се към сестра си и видях шокираното изражение.След като тя им се нагледа,прибрах крилата си,а блузата ми не се беше скъсала.Седнах срещу нея и си взех парченце шоколад.-Е?-попитах,сякаш нищо не се е случило.

Не можех да повярвам с какъв спокоен тон го каза. Усещах, че съм зяпнала доста невъзпитано, но не можех да се насиля да направя нищо. Добре, това не го бях виждала!
- Неси. - започнах, като прокарах ръка през косата си и се наместих по-близо до нея. - Ти. Ме. Изумяваш. Къде се е чуло и видяло новак да има запълнен полумесец, дарба за Пет елемента, да е лидер на най-елитната групчика в Дома, да получава нова дарба И да има КРИЛА! ТОЛКОВА Е НЕЧЕСТНО!
Рязко се плеснах по челото, като осъзнах, че съм казала, или по-скоро извикала последното на глас.
- Какво? - ахна тя. - Ти да не би да... ми завиждаш?
Неси беше много объркана. Наистина много, много, много я обичах, чувствах я като родна сестра и я възприемах като такава, но в този момент не можех да мисля за това. Знам само, че ме обзеха яд и завист.
- А, не! Нериса, ти си свръхнадарена! Какво, да не би да си превъплъщението на Никс на Земята? ВЕЧЕ СЕ ЧУДЯ ДАЛИ ИЗОБЩО НИКС ЗНАЕ КАКВО ПРАВИ...
- Кийра...
-... ВИНАГИ ПОЛУЧАВАШ НАЙ-ДОБРОТО! ТИ СИ ЛИДЕРКА! ИМАШ НЕВЕРОЯТНИ ДАРБИ! ПОЛУМЕСЕЪТ ТИ Е ЗАПЪЛНЕН! ИМАШ КРИЛА! НА БАС, ЧЕ И НЕФЕРЕТ НЕ ЗНАЕ ЗАЩО!
- Кийра, ти също имаш пет елемента и запълнен...
- НИКС ДА НЕ Е РЕШИЛА ДА СИ ОТГЛЕДА ДЪЩЕРИЧКА, А? ЧУДЯ СЕ, НЕРИСА, КАКВО ЛИ ЧУДО НА ЧУДЕСАТА ЩЕ БЪДЕШ В ЧЕТВЪРТИ КУРС! ИЛИ ПЕТИ! ИЛИ ШЕСТИ!
- Кийра, моля те...
- ЗАЩО ТИ, НЕРИСА? ТУК Е ПЪЛНО С УЧЕНИЦИ. С КАКВО ПРЕВЪЗХОЖДАШ ВСИЧКИ?
- Кий...
- АМА ТОВА НЕ Е ЧЕСТНО! И АЗ ПРИТЕЖАВАМ КАЧЕСТВА, КОИТО ТИ НЕ ПРИТЕЖАВАШ!
- Кики... - почти проплака тя.
- ОХ, ИЗВИНЕТЕ, ВЕЗДЕСЪЩА И ВСЕМОГЪЩА НЕРИСА! АКО ВИ ПАДНА НА КОЛЕНЕ ПО-ДОБРЕ ЛИ ЩЕ СЕ ЧУВСТВАТЕ?
Не можех да повярвам, че крещя така на сестра си. Досега никога да съм давала пълен израз на емоциите си. Гърлото ме заболя от крещене.
- Кийра... - очите на Неси бяха пълни със сълзи. - Не съм го искала! Никога! Не съм молила Никс за нищо такова!
Гласът й трепереше. Стана ми страшно гузно, че съм я навикала като най-безсърдечно чудовище. Плюс, че богохулствах... В съзанието ми изплуваха седемте смъртни гряха...Но все някога трябваше да й го кажа...
- Неси. - седнах отново до нея (не бях усетила кога съм се изправила и надвесила заплашително). - Виж, адски съжалявам, че ти се развиках. Но по-голямата част от това си беше истина...
- АЗ НЕ СЪМ ВИНОВНА! - на свой ред извика тя.
- СЕГА ЩЕ СИ КРЕЩИМ ЛИ?
Богиньо, какви вокални данни имам.
- ТИ СИ ТАЗИ, КОЯТО КРЕЩИ!
- Извинявй. - изсъсках. - Не, наистина съжалявам. - добавих с по-мек тон.
Нямах никакво намерение да я обвинявам за нищо, но просто ми се събра в повече. Взех си още едно парченце шоколад. Не знаех какво да кажа.
- Кийра...
- Не, Неси, чуй ме. Адски съжалявам. Ти си толкова специална... Сигурно не ти е лесно. А аз, вместо да се държа като добра сестра и да те подкрепя взех, че се развиках като последната кучка.
Усетих, че издайническата влага най-сетне преля от очите ми и сълзите се стекоха по гладката ми кожа. Мамка му!
Тя въздъхна, а аз я погледах очакващо за втори път тази вечер.

Въобще не знаех какво да кажа... Беше ми странно, че сестра ми ми се е развикала. Моята сестра, макар и небиологична. Няма значение.
Отметнах косата си назад и взех парченце шоколад.
- Кики, имам да ти казвам нещо. Крилата не са дар само от Никс, а и от Мориган. Това е келтската богиня на войната, в която аз вярвам и никога няма да спра да вярвам. Келтския и финландския са моите родни езици. - обясних й спокойно. - Крилата са дар от Никс и от Мориган. Отново можеш да ми се развикаш, но все пак ще ти го кажа. Двете богини са оставили своя знак върху мен още откакто съм била малка. Винаги съм знаела, че ще бъда Белязана. Винаги съм искала да ти го кажа, но просто не намирах подходящ случай. Моля те, не ми викай, както направи, когато разбра за крилата! - помолих я и продължих. - Ако не ми вярваш, погледни. - Отметнах косата си на една страна и смъкнах дебелата презрамка. Разкрих гледка към черния, разперил криле гарван с червени очи и кацнал на един овяхнал клон. Върнах презрамката си на място и показах ръката си. Там имаше един белег - запълнен полумесец, а от него започваше една красива дантела, която свършваше на китката. - Сега вече знаеш всичко. Надявам се Никс и Мориган да те дарят с нещо невероятно, също както дариха мен. Но моля те, не казвай нищо на никой - нито за крилата, нито за белезите и за цялата работа с богините. Моля те, не искам да ме мислят за чудовище. Обещаваш ли да не казваш на никой? - погледнах я и зачаках да ми отговори.

- Разбира се, че няма да казвам на никой! - отвърнах възмутено. - Та аз съм ти сестра, за Бога!
Прегърнах я.
- Виж, наистина съжалявам, не знам какво ме прихвана.
- Няма нищо. - отвърна ми тя и на свой ред ме прегърна.
Отметнах кичур от червената си коса от лицето ми и погледнах към телефона ми.
- Нес, не се обиждай, но трябва да тръгвам. Ако ти потрябвам, само ми звънни и ще се върна, без да крещя, обещавам.
- Да, добре. - отвърна Неси.
Прегърнах я за последно и изхвърчах грациозно от стаята.

» Стаята на Рускандра и Нериса Дънстън
» Стаята за забавления
» Стаята на Дженис
» Стаята на Кийра
» Стаята на Ева Джоунс