Стаята на Юна-Кейтлин

Щом Сика влезе в стаята си се почувства щастлива. Зарадва се, защото тази стая много приличаше на старата й. Тя започна да подрежда нещата си.

Сика веднага притича към стаята си. Разтвори гардероба и избра едни от любимите си дрехи. Сложи си малко грим и ги облече. Изглеждаше невереятно красива. Среса косата си и си и сложи една едно интересно окрашение за косата си. Изглеждаше така:

Стаята на Юна-Кейтлин Snsdyuriah-1

Сика с леки подскоци се затича към стаята си. Щеше на ходи на плаж. Избра един много сладък бански. Отгоре облече една сладка синя рокля. Сложи джапанките си и тръгна.

Влязох в стаята си по-уплашена от ранена козичка (добре де, сравнението беше тъпо). Недоволната Лейна изскочи и веднага се качи на леглото ми и се изпъна. Така...бях получила нещо като...видение? Не може да е истина. Не бях показвала никакви дарби, освен елемнта за Вода. Дали наистина нямах дарба за видения? Лейна измяука, а аз тихо и казах:
-Тихо, Ли. Мозъкът ми мисли.
Добре...Мога да разреша проблема. Ще кажа на мама да не мърда от вкъщи.Нищо, че беше късно. Обадих се на мама.
-Ало?-каза тя сънливо.
-Мамо, тярбва да ти кажа..нещо.-гласът ми звучеше развълнувано и уплашено.
-Какво?
-В следващите...хм...две седмици не припървай до гората близо до града. Разбра ли ме?
-Но...защо?
-Мисля че имам видения. Обещаваш ли ми?
-Да...добре.
-Добре...радвам се.
-Аз ще се връщам към спането.
-Лека нощ, мамо.
-Лека нощ.
Добре...утре ще се видя с Неферет и ще й кажа. Сега ми се спи. Легнах на леглото си и се унесох бавно

Събудих се от алармата на будилника си. Станах и отидох до банята и си взех бърз душ. Сложих си малко коректор, който да скрие тъмните ми кръгове, малко ръж и малко гланц. Изправих косата си и се облякох. Трябваше да ида при Неферет, за да говорим, но преди това щях да си взема нещо за закуска. Стомахът ми къркореше, а сънливата Лейна стана и изпъна гърба си. Аз се засмях и казах:
-Време ти беше да се събудиш, Ли. Сега имаме работа.
Лейна започна да мяука в знак на протест, но аз отново се засмях, грабнах я и отидох към кухнята.

Котката ме събуди с мяукания и подскоци отгоре ми. Хванах я и я сложих на земята. Взех купичката й за храна и установих, че е празна. Сложих и малко и отидох до банята. Взех си душ и измих косата си. Когато излязох от банята си пуснах телевизора и взех Лейна в мен. Усещаше се аромата на ягоди от шампоана ми. Изсуших косата си и се облякох. Сресах се и си направих един малък кок. Извадих един сандвич, който бях приготвила вчера и закусих. Лейна направи кнколко опита да си вземе шунка, но без успех. Хванах я и двете излязохме от стаята.

Правописни грешки. Внимавай с правописа! Edit by: Нериса Дънстън

Прибрах се в стаята си спокойна и освежена. След като нещата ми се изясниха се бях успокоита. Легнах на леглото си и пуснах телевизора. Някакви новини за Тулса. Казваха, че нещо разрушава домовете на хората. Изведнъж усетих лека хлад. Тогава от тъмнината излезе...съвършенството. Видях един невероятно красив висок мъж. Очите му бяха черни и дълбоки, а косата му също толкова черна и леко къдрева и разрошена. Опомних се и попитах:
-Кой си ти?-в началото тонът ми беше спокоен, но после се разтрепери.
-Аз съм Мортен, но от днес съм твоя господар.
Усетих, че някаква мъгла обладава мозъкът ми и се опитах да използвам дарбата си Щит. Започнах да се съпротилявам и да усилвам силата. Тихичко прошепнах:
-Вода, трябваш ми.
Веднага усетих лекия морски бриз, а след това й заповядах:
-Направи стени на около мозъкът ми.
Започнах да се опитвам да усилвам силата си, но с всяка секунда тя ме напускаше все повече. Накрая не издържах. Мортен беше много по-силен от мен. Силата и чара му ме обвиха и мозъкът ми се изпълни с тъмна мъгла. Отроних тихо:
-Да, господарю мой.
Мортен ме дари с една лукава усмивка и ми каза:
-Сега отиди на унищожиш Тулса.
Аз кимнах и излязох от стаята ми.

» Стаята на Еснафи
» Стаята на Елена
» Стаята на Ева Джоунс
» Стаята на Алекс
» Стаята на Бри Дънсън