Храма на Никс

Заглавие: Храма на Никс Пет Мар 05, 2010 1:32 pm

Голям параклис, посветен на богинята на вампирите Никс.

Заглавие: Re: Храма на Никс Чет Апр 29, 2010 7:56 pm

Сика отиде до храма на богинята. Тя бе запленена от изяштеството и простойките. Всичко беше невероятно красиво. Изведнъж за себе си чу стъпки. Видя Кейт:
-Здравей, Кейт. Как си?
-Добре съм? Ти?
-Бивам.-каза Сика.-Можеш ли да ми разкажеш малко повече за себе си? Знам само, че се казваш Кейт Фелър, на осемнадесет години и владееш петте елемнта. Разкажи ми как си белязана, от къде идваш?

Заглавие: Re: Храма на Никс Чет Апр 29, 2010 8:09 pm

-Ами...Израснала съм в богато и много уважавано семейство,но не казвам на никого,защото всички ще ме следват и ще ми се подмазват да сме приятели,само защото съм богата.Не казвам на никой,защото искам да водя нормален живот.Не съм като другите разглезени и егоистични богаташчета,които чакат всичко наготово и отговорът им на всеки въпрос отправен към тях е "Говори ми в цифри."Не...Аз не съм такава.Ами...Аз живях в Ню Йорк.Много шумен град...Само през вечерта е спокоен,затова излизам винаги вечерта.Когато се прибирах от кафенето дойде Ловеца и ме беляза.Много се радвах,защото това беше мечтата ми.Когато бях четвърти курс,Никс ми даде властта над петте елемента и сега съм лидер на Дъщерите и Синовете на Мрака.Всъщност не само аз съм лидер.Има и едно друго момиче,което също владее петте елемента.-Кейт разказа всичко това на един дъх.Момичето сега забеляза,че бяха в Храма на Никс.-Хайде да си направим един малък ритуал,но не като церемониалните ритуали,а просто да се помолим на Никс и да изпеем нещо в нейна чест.Песента ще е келтска,но Никс е свързана и с Мориган...Не че вярвам в Мориган,но знам,че тя е някак си свързана с Никс.Хайде.-момичето коленичи и Сика направи същото.Кейт започна да цитира молитва към богинята,а новата `и приятелка повтаряше с нея.-Сега да изпеем една песен.-каза тя подхвана любимата си песен.

Заглавие: Re: Храма на Никс Чет Апр 29, 2010 8:15 pm

-Добре. Мисля че ще ни върви. Искаш ли да направим нещо друго? Например...Ами...-Джесика се обърка. Защото си спомни и за своето минало. Изведнъж получи сърцебиене и внезапно падна на земята.

Заглавие: Re: Храма на Никс Чет Апр 29, 2010 8:25 pm

Кейт коленичи.
-Всичко ще бъде наред,Сика.-каза тя и се почувства като истинска Висша Жрица.Момичето положи ръка на челото на Сика и започна да казва молитва на келтски за лечение,която звучеше като песен.Когато приключи молитвата,Кейт използва Духа,защото знаеше,че той има и лечителски сили.Сика най-сетне се събуди и Кейт си пое дълбоко дъх,а после издиша.-Виж,Сика.Когато те лекувах аз видях много неща в душата ти...Миналото ти,дарбите ти и още много други.Затова официално те каня да се присъединиш към Дъщерите и Синовете на Мрака,Джесика Спринг,Дъщеря на Нощта.-Кейт се изправи и подаде ръка на момичето да стане.
В ума си тя чу вълшебен глас нежно да `и шепне.
"Добре се справи,Дъще. Дъщерите и Синовете на Мрака,които са в момента ще бъдат истински Дъщери и Синове на Мрака за този век.Поздравления,Дъще."
Момичето се усмихна.
-Никс току-що ми каза,че ние ще бъдем истинските Дъщери и Синове на Мрака за този век.-каза тя и отново положи ръка на челото на Сика.-В името на Никс!Бъди благословена.-допълни момичето.

Заглавие: Re: Храма на Никс Чет Апр 29, 2010 8:32 pm

-Ох! Не се чувствам много добре. Мисля че ще отида да си легна.-Каза Сика с огромна въздишка...-А колкото до въпроса ти...Да.
,,Боже, мой! Защо съм такава?! Толкова съм странна и чувствителна по лош начин,'' си помисли Джесика.

Заглавие: Re: Храма на Никс Пет Апр 30, 2010 7:59 am

-Спокойно,Си...Си...Нали може да ти казвам така?Ъъъ...Добре.Ходи и си полегни...Само още нещо.-Кейт отново постави ръка на челото на Сика и затвори очи.Момичето отново започна да казва молитва на келтски и когато я свърши,тя отново отвори очи.-Готова си.-каза тя и се усмихна.-Ако искаш ходи да полегнеш или остани...Ти решаваш.

Заглавие: Re: Храма на Никс Пет Апр 30, 2010 6:15 pm

Кейт поседя малко в Храма на Никс замислена.След това отново реши да се помоли не само за нейно добро,а и за добро на Училището.
Момичето коленичи,взе сребърния бокал и ритуалния нож и преряза вените си.Кръв потече оттам достатъчно за да напълни целия бокал.Въпреки прерязването,Кейт не умря,а раната зарасна за част от секундата.Тя нито припадна,нито нищо.
Кейт постави бокала в краката на статуята на Никс и запали свещ,която също постави в краката `и.
-О,велика Никс!Ти,богиня на Нощта и съпруга на Еребус...Майка на вампирите!Подавам молба към теб да пазиш другите ученици,както и цялото училище от беди!Благодаря ти,Никс!-момичето завърши молитвата с традиционното "Бъди благословена".Тя стана и хвърли последен поглед към статуята,като сложи ръка стисната в юмрук на сърцето и се поклони.
След това тя се запъти към кабинета на Висшата Жрица.

Заглавие: Re: Храма на Никс Съб Май 01, 2010 9:27 am

Стигнаха.Бяха толкова изморени,но не спряха,за да си поемат дъх,а направо извикаха всичките ученици.
-Стойте тук!В никакъв случай не излизайте!-казаха те в един глас на останалите ученици.
Майк,Хевън,Сика и Кейт коленичиха пред статуята.
-О,велика Никс!Ти..Богиня на Нощта,съпруга на Еребус и майка на Вампирите!Молим те да опазиш тези невинни души (олеле) от гибел!-помолиха се те в един глас.
Изведнъж Богинята се появи.
-Вие вървете и подмамете духовете към езерото!Аз ще пазя другите.-каза Никс със своя вълшебен глас.
-Хей,духове!Насам!-провикнаха се те,срязаха вените си и от тях потече кръв,а духовете ги проследиха извън Храма.
-Бързо!Към езерото!-рече Кейт и тръгнаха към езерото,а духовете тръгнаха след тях.

Заглавие: Re: Храма на Никс Пон Май 24, 2010 8:24 pm

Аз и Сика прегърнати стигнахме до храма на богинята. Пуснахме се и коленичхме пред статуята на Никс.
-Да се помолим.-каза Сика.
-Добре-отвърнах й аз.
-О, богиньо, Никс! Пази всички души от гибел и нещастия.-започна тя с нежния си мелодичен глас.
-Пази любовта. Нека ти бъдеш вдъхновението.-завърших аз.
Изведнъж зад нас се чуха стъпки.
-Никс!-Каза Сика.
-Мне...Аз съм Мейс.-отговори той.

Заглавие: Re: Храма на Никс Пон Май 24, 2010 9:09 pm

- Да не развалям нещо ?
- Не ... седни до нас.
Аз започнах леко да си шептя молитва , но Майк разбра какво означава.
- О , боже за нея ли мислиш??? - попита ме той
- Мм ... да ... но не мисля че тук е мястото да говорим за това предлагам да го обсъдим в паркът.
- Добре .

Заглавие: Re: Храма на Никс Съб Сеп 11, 2010 7:32 pm

Аз и родителите ми, които все още гледаха смеяно най-после стигнахме до храма. Бавно започнах да развалям водната стена. След като слязохме на земята. Захвърлих килимчето на страни. Много от учениците се намираха в храма. Извиках колкото ми глас държи:
-Стойте тук! За нищо на света не мърдайте. Там е опасно.
Повечето ученици ме послушаха, понеже явно помниха как с приятелите ми спасихме училището от духовете, но другите новаци, които не знаеха за това излязоха. Някой от тях бяха обладани, но не можех да направя нищо. Знаех, че тя ще дойде скоро. Чудех се какво възпрепядстваше Неси. Но знаех, че е наблизо. След секунди се появи и то точно на време, за да ме хване. Аз бях в шок. Защо това се слуваше отново. Беше по-различно, но и по-страшно. Не! Не беше сега времето да се панирам. Изправих се и се обърнах към Нериса. Прегърнах я силно.
-Ще се справим ли?-попитах тихо.
Погледнах я в очите и забелязах леката несигурност, но въпреки всичко тя заяви:
-Да.
Гласът й беше толкова сигурен, че чак да не повярваш.
Бях сигурна, че тук сме в безопасност, но не можехме да стоим тук. Трябваше да направим нещо. Знаех, че той не може да влезе. Тук влизаха само чисти същества, защото Никс пазеше това място. Отправих въпрос към Богинята си ''Никс, какво да правим?''. Получих отговора след броени секунди ''Дъще, знаеш какво трябва да направиш. И то много добре.'' Първоначално нищо не разбрах, после хванах Нериса за ръка и с по-силен тон казах:
-Хайде! Да тръгваме.-Задърпах я. Чувствах че трябва да идем някъде. Но не знаех къде. Щях да го оставя за после. Сега трябваше аз и Неси да излезем и да се направим, че все още сме в транс.

Заглавие: Re: Храма на Никс Нед Сеп 12, 2010 10:02 am

- Чакайте ме! - извиках и тръгнах след тях.
- Хевън, миличка, наистина ли... - започна мама и ме прегърна.
- Не, мамо, няма време! - казах й и тръгнах.
Затичах се след тях. Неси ме погледна изненадано.
- Ами, след като ти се отърси от транса, това се случи и с мен... Както и да е, прелетях до Тулса, взех нашите и дойдох. О, да, и с помощта да елементите успях да се справя и с малахите в Неферет.
Хвърлих последен поглед към мама и татко. Мама беше видимо притеснена, но красива както винаги - всеки път се възхищавах на женствеността и грацията й. Татко я беше прегърнал през кръста и ме гледаше неспокойно. Прокара ръка през русата си коса и тогава улови погледа ми. Усмихна се, вдигна палци в стил "Вярвам в теб, хлапе" и ми прати въздушна целувка. Забих поглед в кецовете си. Ако това наистина беше последния път в който ги виждах... Преглътнах, пратих им въздушна целувка и тръгнах след Нес и Юна.

Заглавие: Re: Храма на Никс Вто Сеп 21, 2010 7:23 pm

Мислех, докато стратегията не се оформи в главата ми.
- Руки, Юна, моля ви, разсейвате Мортен, докато аз призова Никс. - те ми кимнаха. Знаех, че слуха и обонянието на демоните не са развити толкова, колкото на вампирите или новаците.
Безшумно отидох до масата на Никс, взех бокала и кинжала и се порязах. Прикривах миризмата на кръвта ми с помощта на огъня и на водата, комбинирайки ги.
След като сребърния бокал се напълни, аз го оставих пред статуята на Никс и започнах да се тихичко да се моля на Никс. Добре, де, моите молитви към богинята звучаха така че все едно си говоря с някого, но това не ми пречеше.
- Никс, моля те, пази учениците, докато ние се справим с малахите и Мортен. Моля те, помогни ни. Пази родителите и съучениците ни, много те моля, Никс. - в този момент се появи сребърен силует на жена, която скоро придоби човешка форма.
- Чух те, дъще. - каза ми тя с нежния си глас. - Ще ги пазя. - тя ми се усмихна топло.
- Благодаря ти, Никс. А сега, бих искала да се помоля и на Мориган. - усмихнах се глуповато и извадих малка статуя на богинята на войната. - Мориган, моля те, нужна ми е и твоята помощ. Пази съучениците и родителите ни, заедно с нашите съученици заедно с Никс, докато ние се справим с тези същества. Ще ми е нужна и твоята помощ по време на битката, моля те. - усмивката ми се разшири, когато Мориган се появи до Никс и ми се усмихна топло.
- Чух те, дъще на войната. Вашият подвиг ще бъде възнаграден и от двете ни. - Мориган, с нейния топъл, но властен глас оправда очакванията ми. В този момент черния гарван - вестоносец на Мориган, кацна на рамото ми и ме погледна с неговите блещукащи червени очи, в които се виждаше радост.
- И ти ми липсваше. - погалих го по главата. Той остана на рамото ми, а Мортен въобще нямаше да го види. Можехме да го виждаме само аз, Юна, Руки, нашите родители, богините и съучениците ни.
- Н - н - Неси, какво е т - това на р - рамото ти? - попитаха ме едновременно Сандра и Юна, а аз просто се усмихнах.
- Това е гарванът - вестоносец на Мориган. Той е мой приятел. - погалих го отново и се усмихнах широко. - Никс и Мориган ще пазят съучениците и родителите ни. - обърнах се към богините и сестра ми и Юна последваха примера ми. - Кхъм, Юна, ще ти обясня по - късно, Руки е на ясно с цялата тази работа. Хайде. - обърнах се към Мортен, който все още се хилеше злобно. Как можах да го целуна?!?
Започнах да вървя към него.
- Тук ще ги убием. Нека Никс види, че сме се отрекли от нея. - присвих злобно очи. Той прокара устни по дългата ми шия, от което изтръпнах, но ме бе и гнус. Бляк!
- Хубаво си го измислила. - той отново се ухили злобно и започна да проследява всяка извивка на тялото ми с ръце, като ме придърпа към себе си по - близо.
Да, а на теб хубаво ще ти наритаме задника, помислих си. Затворих очи и обвих врата му с ръце, преструвайки се, че се наслаждавам на това, което ми прави, но всъщност призовавах въздуха и оформях вихрушка около него. Когато усетих, че всичко стана както трябва, отворих очи и го ударих с юмрук в лицето, а след това застанах до Юна и Сандра. Гарванът не спираше да грачи и си седеше на рамото ми.
- Хайде, нека го заобиколим от всички страни. - казах спокойно. Не обичах да заповядвам, но аз не го правех, просто пусках стратегията си в действие.

» Пътят към Храма