Ритуал на Самхайн, 31. 10.

Пристъпвах грациозно към кръга от елементите, усмихвайки се на всички.
Вместо обичайната черна рокля и небрежно пусната права коса, този път носех червена рокля, а косата ми бе направена на едри вълни, спускаща се свободно по раменета и кръста. Врата ми се украсяваше от огърлицата на Дъщерите на Мрака, но моята бе заобиколена от малки червени скъпоценни камъни.
Когато застанах в центъра на кръга започнах да говоря, а мекия ми, но властен глас се разнесе из цялата зала.
- Днес е денят на Самхайн. Тази нощ ние почитаме не само богинята, но и нашите предци. Древните са вярвали, че този ден те могат да бъдат с починалите си близки, защото двата свята почти са се сливали и са ставали като едно цяло. - спрях за момент, за да почувствам думите, които идваха от сърцето ми. - Нека заедно празнуваме, нека почетем вампирите, които са съществували преди нас. - след речта започнах да обикалям около кръга с грациозни танцови стъпки и да призовавам елементите един по един, започвайки с Въздуха, който представяше Тейон. С плавно движение запалих жълтата свещ и фитила мигновено пламна.
- Въздух, тих и спокоен,
ти ни даваш хлад и ни носиш топлина,
когато имаме нужда от теб.
В името на Никс, призовавам те в този кръг!
Усетих как ни обгърна приятен вятър, който нежно погали лицата ни, затова лека усмивка се появи на лицето ми.
Запътих се към Рукс, която представяше огъня. Усмихнах ѝ се широко и запалих червената свещ, която тя държеше. Фитилът пламна и разпръсна горещина около нас.
- Огън,буен и непокорен,
ти ни подкрепяш и в най - тежките ни мигове
и ни закриляш винаги.
В името на Никс, призовавам те в този кръг!
В този момент усетих как ни обгърна горещ полъх и започнах да чувам пукането на огън в камината. Искаше ми се да остана и да се насладя на това, но вместо да направя така аз продължих с призоваването на следващия елемент - Водата, която представяше Юна. Усмихнах се широко, защото много се радвах да я видя. Запалих синята свещ, която държеше тя и започнах да призовавам елемента.
- Вода, гладка и прощаваща,
ти отмиваш мъката ни,
както вълните отмиват пясъка от бисерите.
В името на Никс, призовавам те в този кръг!
В този момент нежен морски бриз ни обгърна, усетих аромата на морска вода и чух плясъка на вълни, разбиващи се в скали.
Запътих се към Ева, която представяше Земята. Това момиче не спираше да ме удивлява.
Пропъдих тези мисли и запалих зелената свещ, която тя държеше.
- Земя, лоялна и всепрощаваща,
ти ни помагаш с вседокосващата си магия
и прощаваш грешките ни.
В името на Никс, призовавам те в този кръг!
Нежния аромат на прясно окосена трева ме обгърна и усетих мека трева под краката си.
Добре, това щеше да бъде черешката на тортата.
Върнах се в центъра на кръга и взех ливата горяща свещ от масата на богинята. Тя гореше дори по - силно от свещта на огъня, която бе в Рукс.
- Дух, див и свободен!
За всеки от нас си различен,
но въпреки това живееш в сърцата ни.
В името на Никс, призовавам те в този кръг!
В този момент почувствах собствената си душа.
Видях сребристата нишка, която свързваше кръга ни с по - голяма сила от всякога. Прехапах устни, за да не се засмея от радост и се запътих към масата, взимайки бокала с виното. Отново започнах да обикалям кръга, давайки на всеки да отпие глътка от виното, което бе примесено с кръв.
- Бъди благословена. - казвах на всяко от момичетата, а те ми отвръщаха със същото.
Отново застанах по средата на кръга и последна отпих от виното, а след това го оставих на масата.
- Обредът е завършен. - след като казах това момичетата се разпръснаха, а след тях излязох и аз.

Влязох в Храма малко преди ритуалът да започне. Бях облечена в дълга черна рокля. Имах далеч повече самочувствие от колкото при първия ми ритуал. Поздравих се с Неси, Рукс и Тейон. Застанах на мястото си и изчаках ритуалът да започне. Музиката зазвуча и Неси започна да говори и да се движи около кръга с плавни и грациозни движения. Първо отиде при Teй и запали свещта на Въздуха. След това дойде пред мен. Усмихнах й се топло, а тя ми отвърна.
-Вода, гладка и прощаваща,
ти отмиваш мъката ни,
както вълните отмиват пясъка от бисерите.
В името на Никс, призовавам те в този кръг!
Запали свещта, която държах и почувствах аромата на море и морския бриз, както и хладта, която усещаш когато влезеш в морето. След това Нери запали свещите на Огъня, Земята и Духа. Изпрати Елементите и съобщи за края на ритуала.
Неси се представи чудесно на ритуала. Тя е истинска жрица-беше единственото, което си повтарях. Движенията й бяха грациозни като на котка. Усмихнах се топло когато Роуз завърши ритуала. Отидох при нея и я потупах приятелски по рамото и я поздравих:
-Беше чудесна!-казах и я прегърнах.
Тя също ми отвърна с усмивка. Но ми беше някак си скучничко...Какво ли можем да правим сега?
-Е...какво ще правим, приятели?-попитах с леко идиотска усмивка, на която всички се засмяха.-Какво?-попитах неусъзнавайки как изглежда усмивката ми.
След като ми поясниха се засмях леко и отново се върнах на въпроса си. Започнах да обмислям. Но нищо не ми дойде на ум. Помня веднъж си бяхме направили...парти с Майк, Мейс, Рукс...Защо не пак?
-Ей...какво ще кажете да си направим парти? Но малко по-късно, защото имам да свърша нещо...-предложих развълнувано.
Зачаках отговорите на другите..

Ритуалът беше смайващ ! Гордо влязох в залата , като леко бях прихванала роклята си за единия й край. Роклята беше в комплект с една касинка с черна роза , но ми изглеждаше малко смешно и затова откъснах розичката и буквално я бучнах в косата си. Седнах на един стол с кадифена червена подплата и зачаках ритуалът да започне. Когато Неси влезе пригладих косата си в знак на скромност и уважение.
Нериса се приближи към мен и в миг запали жълтата свещ. Изведнъж помислих , че жълтото ми е любим цвят , но всъщност никак не беше така – като един почитащ дарбата си вампир , естествено обожавах кърваво сенчесто червено.
При обреда с виното отпих повече , защото жаждата ми за кръв беше горе-долу неутолима ( не, че в последните дни не изсмуках до последната капка кръв вените на едно момче , но все пак ... ). Веднага разпознах пивото , сипано в бокала – беше „Бордо” от 1982 година ! Вкусът му бе лек , плътен и сладникав. За момент се вгледах в изящно изваяната статуетка на нашата предводителка Никс.
Накрая всички излязохме да се поздравим за доброто представяне. На Юна , която представяше водата и хрумна идеята отново да си направим парти в тесен приятелски кръг.
-Бройте ме ! – извиках с усмивка на лице аз.