Кабинета

Заглавие: Кабинета Пет Апр 30, 2010 6:30 pm

Луксозния, просторен кабинет на Висшата Жрица.

Заглавие: Re: Кабинета Пет Апр 30, 2010 6:50 pm

Кейт вървя,вървя и стигна.
Момичето почука и отвътре се чу едно "Влез".
Тя влезе вътре веднага след отговора.
-Жрице...Разбрах,че ме викате.Какво има?-попита тя разтревожено.

Заглавие: Re: Кабинета Пет Апр 30, 2010 7:15 pm

Само секунди след Кейт вътре влетя още едно момиче. Тя беше висока, стройна и красива, с медна коса, дълга до кръста, бледо лице и яснозелени очи.
- Жрице... - започна момичето.
- Първо искам да се запознаете прекъсна я Неферет.
Тя се обърна малко смутено, протегна изящната си ръка към Кейт и каза:
- Здравей. Аз съм Хевън Рина Колд, но можеш да ме наричаш Хевън или просто Рина.
- Здравей, Хевън. Аз съм Кейт Фелър.
В един и същи миг двете осъзнаха, че полумесеца на всяка е запълнен - виолетовия полумесец на Хев и синия полумесец на Кейт.
- Така. - започна Жрицата. - Имам да ви казвам нещо важно, да ви окажа огромна чест.

Заглавие: Re: Кабинета Пет Апр 30, 2010 7:19 pm

Малко след това в стаята дойде й Майк. Той видя двете момичета и повдигна вежди.
-Викали сте ме, го-жо Неферет.-каза той мило.

Заглавие: Re: Кабинета Пет Апр 30, 2010 7:27 pm

- Да. - отвърна Жрицата и ги погледна топло, любящо. - Всеки от вас, Майк, Кейт и Хевън, е уникален. Общото между вас е, че и тримата имате дарба за Петте Елемента - Огън, Вода, Въздух, Земя и Дух. Това е много отговорна и рядка дарба. От днес нататък вие, деца мои ще сте новите лидери на Дъщерите и Синовете на Мрака.
Върху красивото лице на Хевън се изписа изнедажа и тя повдигна елегантните си вежди. Кейт бе разтеглила розовите си устни в щастлива усмивка, а красавецът Майк гледаше невярващо ту към двете момичета, ту към Жрицата.
- Ние? - повтори Хевън смаяно.
- Да, Хевън, вие. - усмихна им се Жрицата. - С удоволствие бих останала да обсъдим това, но трябва да тръгвам. Ще остсъствам от училището за няколко дни. - тя се изправи и тръгна към вратата. - Надявам се да осъзнавате отговорността си. Бъдете благословени.
С последните думи жрицата изчезна през вратата и остави смаяните младежи сами.

Заглавие: Re: Кабинета Сря Юни 16, 2010 2:02 pm

Върнах се, но бях много уморена. Седнах на голямото ми бюро, където ме чакаха цял куп документи за оправяне - като се започне от документите за новите ученици, през всякакви административни договори чак до сметки за ток и вода. Мислено си отбелязах, че трябва да наема още една секретарка. Трудно щях да смогна с всичко. И така, отметнах дългата си вълниста коса и седнах. Трябваше да се справя за по-малко от час, а после трябваше да видя моите третокурсници - толкова бях годра с тях, след като унищожиха духовете... Започнах да разглеждам листовете. Внезапно пред погледа ми попадна документ за ромяна на името - Хевън и Кейт се бяха прекръстили на Руксандра и Нериса, а и бяха избрали еднаква фамилия. Усмихнах се и го прибрах. Отново се захванах със скучната ми административна дейност, а имах още толкова неща да свърша.

Заглавие: Re: Кабинета Сря Юни 16, 2010 2:34 pm

Вървях спокойно към кабинета на Неферет.
Не спирах да мисля за тази Ева Джоунс и за нейния дразнителен характер,но реших да не го показвам.Както и да е.Трябваше да кажа на Неферет за дарбата й,и то бързо.
Забързах походката си и от време на време подтичвах.Кабинета не беше далеч,но не беше и близо.
Когато най-сетне стигнах,почуках и отвътре се чу едно "Влез".
Влязох и се усмихнах на жрицата,както и на моя ментор,когото смятах за най-близка приятелка още откакто дойдох тук.
-Добър вечер,Неферет.-поздравих я аз и сложих юмрук на сърцето,като се поклоних.
След поклона отново се изправих и заговорих с мелодичния си глас.
-Неферет,има още едно момиче,което притежава петте елемента.До преди малко говорих с нея.Казва се Мерилин Римолд,но след като е била белязана си е променила името на Еванджелина-Лили Джоунс.Все още няма никакви татуировки,но като си говорехме,на челото й забелязах сапфирено син,блед едва забележим полумесец.-след тези мои думи,седнах на кожения стол срещу Неферет и зачаках реакцията й.

Заглавие: Re: Кабинета Сря Юни 16, 2010 2:56 pm

Намръщих се. Преди малко бях видяла документите й, но по тях нямаше нищо обезпокоително.
- Напоследък пътищата на Никс са сложни и неразбираеми. - чак когато Нериса кимна си дадох сметка, че съм го казала на глас.
- Станахме прекалено много с дарба за пет елемента. - каза ми тя.
Нямаше как да не се съглася.
- Това е прекрасно, невероятно е, че Никс ви дарябва с такива способности, но тук идва следващия проблем. Наистина вече сте много, досега не се е чуло и видяло Дъщерите и Синовете на Мрака да имат повече от един лидер. Но не мога да го проумея. Кой от вас ще бъде обучаван за Висша Жрица след години? Кой от вас е истинският лидер? Тези въпроси много ме мъчат, Нериса. А нямат отговор.
- А... какво ще правим? - попита тя.
- Засега мога да направя само две неща: да видя Ева Джоунс... И да се помоля на Никс за отговори. - обясних й.
Продължих да разглеждам документите, докато чаках Нериса да каже нещо.

Заглавие: Re: Кабинета Сря Юни 16, 2010 3:30 pm

-И аз се чудя това,Неферет.Според мен е най-добре да се разпръснем из други Домове на Мрака и така всяка от нас може да бъде Подготвяна за Висша Жрица,но няма да е лесно.-казах и въздъхнах.Пътщата на Никс наистина бяха трудни,но някак си се преодоляваха-ако имаш воля и не се предаваш.Ех,само ако нямаше толкова много лидери.Неферет винаги беше права.Нищо чудно,че е Висша Жрица...-Ева има труден характер и едва ли ще иска да дойде,но по-късно ще се опитам да я намеря и да я доведа тук.

Заглавие: Re: Кабинета Сря Юли 07, 2010 10:47 pm

Върнах се, след като бях приключила с часовете за днес. Седнах на бюрото и извадих изискания черен тефтер. Взех писалката и нахвърлях няколко бележки с грациозния си почерк. Още преди да се почука на вратата, се провикнах "Влез". Интуицията ми беше достатъчно развита за да не се изненадам, когато Нериса влезе. А и я очаквах още след разговора ни в един от часовете.
- Жрице. - Нери постави юмрук на сърцето си и се поклони.
- Какво те притеснява, Неси? - попитах я.
- Амии.. не знам как да го кажа... - започна тя.
Прекъснах я и я помолих да седне. Тя се отпусна в мекото кожено кресло до бюрото и го приближи малко до мен. Усещах, че се тревожи, както и усещах промяна в нея. Тя започна да прокарва пръсти през косата си. Както винаги, когато е нервна, отбелязах наум. Погледнах я меко, очаквайки да започне.

Заглавие: Re: Кабинета Чет Юли 08, 2010 9:48 am

Вървях със забързана походка към кабинета на Неферет.
Когато най-сетне стигнах отвътре се чу едно "Влез" още преди да съм почукала на вратата,направена от дъб.Влязох вътре и седнах на мекия кожен стол срещу нея.
-Ъм...Жрице,трябва да поговоря с вас.-казах аз притеснено и започнах да мотая кичур от тъмно черевеникавата си коса,която беше кестенява,преди да я бях изправила.Поех си дълбоко въздух и започнах.-Ами,днес се случи нещо странно в стаята ми.Докато се приготвях,изведнъж получих пристъп на кашлица.Минутка след това започнах да кашлям кръв.Помислих си,че умирам,но не беше това.Малко по-късно гърба ми започна да се подува и оттам излязоха големи чисто бели крила,а пък по-късно усетих главозамайване и се чувствах хипнотизирана.Бях получила и нова дарба-Хипноза.Не знам какво е обяснението за крилата,затова дойдох при теб.Ето.Сега ще ти ги покажа.-станах от стола и малко се напрегнах.От гърба излязоха същите крила.Беше странно,че сега не кашлях кръв и не съм изпаднала в безсъзнание.Явно тогава не съм искала да се показват крилата,затова е станало така.Но сега го правя по мое желание и затова не става така.Повдигнах глава и срещнах зеления поглед на Неферет.-Е?

Заглавие: Re: Кабинета Пет Юли 09, 2010 10:54 am

Бях много объркана, но се постарах да го прикрия.
- Аз... Досега не съм виждала подобно нещо. - признах. - Никога даже. Не съм и чувала да се случи на вампир. Още по-малко на новак.
Нериса ме гледаше притеснено.
- Жрице, какво ще правим?
Размишлявах трескаво.
- Неси, защо не се прибереш в общежитията? Можеш да си викнеш някой, ако искаш компания, главното е да се се мяркаш много-много пред другите. Аз веднага ще се обадя навсякъде, където мога и ще проуча въпроса. Ако искаш можеш да си вземеш каквото поискаш от кухнята и библиотеката.
- Благодаря, Жрице. - Неси се поклони с ръка на сърцето и излезе.
Веднага взех телефона си и набрах Шекина.

Заглавие: Re: Кабинета Пет Юли 09, 2010 11:09 am

Учудвах се,че Неферет не знаеше за това.Всъщност нямаше какво да се учудвам.Дори Висшата Жрица не е виждала подобно нещо.Имам предвид,къде се е чуло и видяло новак да има крила?!?
-Добре,Неферет.-казах аз и кимнах.Прибрах крилата си обратно,а блузата,която носех не се беше скъсала.Супер!-Ще си отида в стаята.И,спокойно.Никой няма да разбере за крилата.-допълних.Поклоних се с ръка на сърцето и излязох със самоуверена и изискана походка.

Заглавие: Re: Кабинета Нед Авг 08, 2010 1:39 pm

Вървях бавно по коридора следвана от котката. Бях облечена в черен панталон, блуза и черно яке (цък).
През целия път тя ми мяучеше и се оплакваше, но аз мълчах като риба. Сигурно Неферт знаеше, че идвам, но явно Лейна държеше да я напомни, ако случайно беше забравила за това. Наистина се плашех как възрастните вампири имат такава силна интуиция и знаят какво ще се случи. Не че познавах много вампири. Само Неферет и някои от учителите. Почуках тихо на вратата на кабинета на Неферет.

Правописни грешки. Edit by: Нериса Дънстън

Заглавие: Re: Кабинета Нед Авг 08, 2010 1:49 pm

- Влез, Ами. - повиках я.
Естествено, усетих, че идва. Пък и чух недоволното мяучене на котката й.
Ами влезе плахо. Усещах, че е уплашена. Освен това по принцип бодрото й, открито лице беше пребледняло. Тя постави юмрук на сърцето си и се поклони.
- Жрице... - започна неуверено тя. - Не знам как да ви обясня...
- Спокойно, Ами. - казах й. - Седни.
Докато говорех, кимнах към мекото кресло и станах.
- Между другото, виждам, че и теб вече те е избрала котка. Много е чаровна.
- Ъ, благодаря. Казва се Лейна. - отвърна Ами.
През това време помолих секретарката ми да донесе малко чай и докато Ами се въртеше неспокойно, тя влезе през вратата. Поздрави ме и остави голям чайник с две чаши на бюрото. Благодарих й мило и налях малко чай в чашите. От него се виеше ароматна пара, която изпълни кабинета с миризмата на диви плодове.
- Пийни малко чай, мила. - подканих я.
Тя взе чашата с две ръце, като типична азиатка и отпи бавно. Аз седях срещу нея и я гледах мило, за да й подскажа, че може да ми сподели всичко.

Заглавие: Re: Кабинета Нед Авг 08, 2010 2:00 pm

Въздъхнах и мислено си повтарях ''ти можеш, ти можеш''. Поех си дълбоко дъх и започнах:
-Вчера, докато бях в Тулса с приятелите ми и новооткритата ми близначка Тейон се чувствах добре, но изведнъж настроението ми се...промени. Отидох до водопада където Лейна ме връхлетя.-посочих с глава към котката, която май изпитваше уважение и респект към Неферет и стоеше мирно и я гледаше с огромните си очи.-Изведнъж се почувствах добре, но след броени секудни изпитах страх и в съзнанието ми се изписа една картина.-поех си дълбоко дъх, за да разкажа ужасната сцена в гората.-Видях гората до града, в който живях когато бях човек. Там беше мой близък човек. Зад нея се появи вълк, който се затича към нея и..-замълчах и преглътнах буцата, която беше заседнала на гърлото ми.-...я разкъса.-казах го с тих и неспокоен глас.-Лейна смята, че имам видения.-замазах положението и се поправих.-Така де, Лейна и аз смятаме, че имам видения и реших...-Лейна ме погледна и измяука нервно-...решихме-поправих се-че трябва до ви кажем.
Погледнах Неферет очакващо.

Правописни грешки. Edit by: Нериса Дънстън

Заглавие: Re: Кабинета Нед Авг 08, 2010 2:40 pm

Въздъхнах. Нещо странно се случваше с моите ученици и това ме изпълваше с мъка.
- И аз смятам, че имаш видения, миличка. И сте постъпили много правилно, когато сте дошли право при мен. А сега, мила, да се насочим към видението ти. Каза, че вълк напада твой близък човек, нали? - тя кимна. - Кой беше той?
Тя прехапа устни и сведе поглед надолу.
- Ами, миличка, можеш да ми споделиш всичко. - подканих я.
- Беше... м-майка ми. - пророни тя след кратко мълчание.
Замълчах за кратко.
- Трябва да я уведомя. - казах и посегнах към телефона си.
- Аз вече говорих с нея. - побърза да каже Ами.
- О, ами добре. А видя ли нещо, което да ти подскаже кога е било това?
Тя се замисли, след което поклати отрицтелно глава. Въздъхнах отново.
- Ами, ако искаш можеш да поканиш майка си тук. Няма да имам нищо против да остане за няколко дни. Ако не искаш да е в стаята ти, мога да й осигуря стая за гости... - погледа ми падна върху календара. - О!
- Какво има, Жрица? - притесни се Ами.
- Нищо, миличка. Просто чак сега видях, че след два дни има родителска среща... Тъкмо майка ти може да остане тук до родителската среща.
- Ами... - започна тя. - Може би трябва да помисля...
- Помисли, няма за къде да бързаш. - успокоих я. - Ако искаш можеш да идеш в стаята си или да се разходиш в двора... Помисли добре и ми кажи решението си. А относно видението си, няма нужда да се притесняваш. След като майка ти е уведомена да се пази, значи е в безопасност. Виденията се случват, когато ги игнорираш.
Момичето видимо се успокои.
- Благодаря ви, Жрице. - каза тя признателно.
- Няма нищо, миличка. След като си помислиш добре, съобщи ми решението си.
Дарих я с нежна, майчинска усмивка. Тя се усмихна в отговор и излезе.

Заглавие: Re: Кабинета Пет Сеп 10, 2010 4:15 pm

Отново седях на бюрото в кабинета си. Този път не преглеждах спокойно документи, а разгръщах вестниците. В ума ми се беше загнездила тревога, безпокойство. Нещо ставаше в Тулса и вече се досещах какво - нещо е нападнало града. Нещо зло. Древно, могъщо създание. Сееше смут сред човеците, но те обвиняваха себеподобните, вместо да погледнат реалната причина - това, което беше отговорно за терора в Тулса не беше човек. Нито вампир. Беше нещо по-страшно. И знаеше как да действа - бавно, но сигурно, промушвайки се и в най-забутаните кътчета от човешкото съзнание. Действаше като мъгла. Тъмна мъгла.
Бях навела глава над ужасните новини - "Деветгодишно момиченце уби баба си и дядо си", "Мъж изгори три къщи, в една от които се е намирало семейството му", "Мостът Ай40 се срути...". Интуицията ми подсказваше, че е мой ред да действам. Можех да направя нещо, преди да е станало късно...
Ох! Усетих ужилване, като от комар. След това усетих как тялото ми се разтресе... Тъмна мъгла обви ума ми. Тогава чух шепота му.
"Ти ще стоиш настрана. Няма да се месиш". Въпреки силната ми воля, мракът напълно покри ума ми.
- Да, господарю. - изсъсках в отговор.
Станах и тръгнах към малкия ми апартамент, където да се заключа и да не се пречкам.

» Кабинета