Еснафи се качи на Гаргамел. И започна загрявката.
Обожаваше ездата. Всеки път като се качеше на коня, се чувстваше по същия начин, по който се чувстваше и когато язди за първи път. Еуфория. Опиянение.
А когато яздеше Гаргамел... С него имаше чувството, че летят. Той беше невероятен кон. Щом го видя преди месец, Еснафи, дори без да го е яздила го купи. Просто имаше нещо в него. Нещо, което я заплени. Всички казваха, че този кон е твърде буен и не става за нея, но тя не искаше и да чуе за това. И не беше съжалявала за решението нито един път. Гаргамел не я беше разочаровал нито веднъж.
- Е, искаш ли да попрескачаме малко?
Жребеца увеличи скоростта, развълнуван от идеята. Направиха най-бързия бараж, който е правен някога. Беше ужасно трудно да различиш очертанията им отстрани.
- Браво! - Еснафи намали галопа и потупа жребеца по врата. Направиха го още няколко пъти, но мина цял час и си беше срамно да държи коня си толкова много време навън без почивка, макар че той изобщо не изглеждаше изморен. Откъде ли намираше толкова сили? Пък и можеше някой да забележи, че Гаргамел го няма и да се паникьоса. За това се прибраха възбудени и леко разочаровани от това, че свършиха за деня.
