Урок по Социология за Трети курс

Отворих вратата на кабинета със замах и влязох. Носех семпла черна рокля с емблемата на Никс и златна верижка с крилете на Еребус. Вълнистата ми коса се стелеше по гърба ми. Стремях се да изглеждам максимално обикновено за първия час, за да не се плашат учениците да не се стесняват. Но една Висша Жрица никога не изглежда обикновено. Плетеницата ми от татуировки и красотата ми често караха трети курс да се чувстват неловко. Както и да е, усмихнах се мило на третокурсниците, които ме гледаха стреснато. Отидох до бюрото, оставих чантата и учебника и се обърнах към класа.
- Здравейте, деца. Както знаете, аз съм Неферет, Висшата Жрица в този Дом на Нощта. Не искам да се притеснявате от мен, нито да се страхувате. Предметът също не е труден, както сами ще се уверите. - изричах думите мило и нежно, с топлина.
Учениците изглежда се поотпуснаха малко.
- Първият урок, който ще вземем, е за поведението на новаците. - продължих аз. - Можете да отворите учебниците си на пета страница, ако искате. И така, поведението на новаците... В голяма степен новаците се държат като хората. Използват жестикулация, докато говорят. След като преживеете Промяната, обаче едва ли ще вършите невинни и необмислени движения. Още нещо, освен жестикулацията, са емоциите и тиковете, нервността да говориш пред много хора и т.н. Затова искам от вас да се представите, един по един. Без да се стеснявате, моля. Няма нищо страшно в това. И така, кой от вас ще бъде първи?

П.С. От вас се иска да се представите - колкото по-подробно, толкова по-добре. РП-то да не е по-малко от десетина реда. Ще чета отговорите ви и ще давам оценка от 1 до 10.

Влязох в часа по социология с изискана походка.Усмихнах се на Неферет и поздравих останалите ученици.Момчетата веднага се захласнаха по мен,но аз не им обърнах внимание.Доближих се до бюрото на Неферет.
-Неферет,след часа може ли да поговоря с теб?Моля те,спешно е.-казах `и аз и после си седнах на чина,все едно нищо не е станало.
Когато седнах,Неферет ни каза да се представим един по един.Първа аз вдигнах ръка и станах,а после заговорих с мелодичния ми глас.
-Казвам се Кейт Фелър,но от днес нататък съм Нериса Дънстън.Може да ми казвате Неси,Нери,Нерс и всички произволни от Нериса.На 16 години съм и съм от Тулса.Е,мисля,че тази информация ви е достатъчна.-представих се аз и отново си седнах на чина.
-Сега,кой ще ми каже кои правила трябва да спазваме,когато сме извън училището?-попита Неферет.Обърнах се назад и както винаги,никой не вдигна ръка.Въздъхнах и отново вдигнах ръка.
-Когато излизаме извън Училището,задължително трябва да си прикрием белезите.Не трябва да носим училищната си униформа или пък някакви дрехи с емблемата на курса ни.Не трябва да седим извън училището повече от четири-пет часа,иначе тялото ни ще започне да отхвърля Промяната.Не можем да излизаме,когато времето е слънчево навън,защото слънцето дразни очите ни.-отговорих и отново си седнах,а Неферет ми отправи една от усмивките си.Когато звънеца би,всички се изстреляха мигновено,но аз останах.
-Неферет,днес нещо странно се случи с мен,но ще ти го кажа,когато отидем в кабинета.Моля те,чакай ме в твоя кабинет.-казах `и аз и се усмихнах,а след това с грациозна и самоуверена походка се запътих към нейния кабинет.

Влязох в часа си. Усмихнах се нежно и седнах на един чин. Зачаках часа да започне, а междувременно разговарях с приятелите си. Неферет влезе и ни се представи и обясни някои неща за Промяната, а след това помоли и ние да го направим. Леко се притесних. Първа Нериса вдигна ръка и започна да ни обяснява за себе си. След представянето на Неси аз видгнах ръка. Излязох леко притеснено и се усмихнах лекичко. Започнах със спокоен глас.
-Аз съм Джесика Спринг Чан, но смених името си на Хината Акихиро. Може да ме наричате Хи-хи, Хина, Ина, Нат, Нати и всичко друго, за което се сетите. Като повечето от вас или по-скоро всички и аз съм на 16 години. Ъм...-замислих се дали имаше друга важна информация за мен. Усмихнах се и казах-Това е всичко, което ви интересува.-След като го изрекох седнах на чина си спокойно.

Ева пристъпи в непознатата за нея стая и побърза да седне на един от най-задните чинове. Не обичаше да учи. Още по-малко пък когато щеше да й преподава някоя толкова важна като Висшата жрица. Не че беше важна за Нина, според чернокоската тази жена бе на същото равнище като останалите вампири, просто тя имаше късмет.
Скоро стаята се напълни с ученици и часът започна. Лина слушаше съвсем отвеяно, колкото да може да каже някоя неголяма глупост, ако Неферет я попиташе за нещо.
Защо Висшата жрица смяташе, че третокурсниците ги бе страх от нея? Нямаше смисъл. Джели нито се страхуваше от нея, нито изпитваше възхищение към дългокосата жена, нито нищо. Приемаше я просто за поредната учителка, която щеше да я мъчи цяла година да учи, докато не разбереше, че всъщност чернокоската го правеше. Просто се криеше от другите. Но нека не се отклоняваме от темата.
- Няма ли и ти да се представиш? - някакво дребно, русичко момиче побутна леко Ева по рамото. Тя изсумтя, мразеше някой да прекъсва мислите й.
- Казвам се Ева Джоунс. Преди бях с друго име, но не смятам да ви го споделям. - Нина се усмихна злобно и с наслада наблюдаваше как Неферет се изненадва, а съучениците на третокурсничката започнаха да си шушукат. Да, определено щяха да я забележат. - Родена съм на Бъдни вечер в Исландия. Не питайте кой град, защото така или иначе няма как да разберете името му. - Лин погледна момичето до нея, което явно много искаше да узнае родното й градче. Погледът й изразяваше едно ясно изречение: "Прекалено си глупава, че да го разбереш.". Блондинката отклони поглед и изглеждаше сякаш всеки момент щеше да се разреве. Глупачка. - Вече си имам котарак, горски норвежки и е оранжев. За който се интересува - името му е Браян, но му викам Бро. И обичам да свиря на китара. Някакви въпроси? - насмешливо попита момичето накрая и после си седна обратно на мястото. След нея нямаше никой друг, който да се представя. Звънецът иззвъня и Джо побърза към следващия час, за да си избере възможно най-забутания чин.

» Урок по Литература за Трети курс
» Уроци на трети курс