Къщите

Заглавие: Къщите Съб Сеп 11, 2010 12:21 pm

Тук се намираха къщите на гражданите в Тулса, включително и къщите на родителите на учениците от Дома на Нощта.

Заглавие: Re: Къщите Съб Сеп 11, 2010 6:22 pm

С Юна - Кейтлин вървяхме и сеехме разруха във всяка къща.
Когато сигнахме до две големи къщи, аз се обърнах към нея.
- Ти отиди в тази къща. - посочих първата къща, която бе с цвят на праскова. - Аз ще отида в другата. - казах й, а тя само кимна и двете се разделихме. Тръгнах към къщата, която бе с цвят на вътрешността на краставица и когато стигнах, натиснах дръжката на вратата с тъмни стъкла и се озовах в един голям с цвят на люляк коридор. Започнах да вървя и накрая стигнах до всекидневната. Натиснах дръжката на дървената врата и се озовах в една красива всекидневна в нежни кафяви цветове и старомодни мебели.
- О, Нериса, колко се радвам, че си тук! - топъл женски глас прекъсна мислите ми и жената, която беше пълно копие на мен или по - точно аз на нея, ме прегърна. Тръгнах да вадя нож от джоба, за да я убия, когато женски глас ми прошепна:
"Недей, дъще! Те са твой родители! Съвземи се!" Това бе...Никс. Богинята, която ме надари с такива сили.
"Спри! Те са ти родители, не можеш да ги убиеш! Съвземи се!" Нежен, но властен, гласът на Мориган прокънтя в ушите ми. Тогава напълно се съвзех.
- Мамо, татко? - прегърнах майка ми, а после баща ми. - Толкова се радвам, че сте добре! - казах им, а те ме погледнаха учудено. - Ще ви обясня после, сега трябва да ви изведа от тук. В храма на Никс ще бъдете на безопасно място. - протегнах ръце напред, затваряйки очи. - Въздух, ела при мен! - отворих очи и видях, че краката на майка ми и на баща са обвити от урагани. - Хайде, да ви изведем от тук. - напрегнах се и от гърба се появиха черните крила с побелели краища.
- Лина, това е невероятно! Крилата и ураганите, всичко! - каза баща ми.
- Татко, много ми се иска да останем тук и да говорим, но трябва да ви изведа от тук. Вие сте в опасност. - извисих се във въздуха, а мама и татко се озоваха до мен. Сигурна, че Лин се е оттърсила от мъглата, й казах телепатично "Заведи родителите си в храма на Никс, аз ще те чакам там.", а след това тримата излязохме и полетяхме към Дома на Нощта.

Заглавие: Re: Къщите Съб Сеп 11, 2010 6:42 pm

Все още в транс послушах заповедта на Нериса. Влязох в къщата, която ми каза. Вътре се откри синя всекидневна със красиви бели и черни мебели. По рафтовете стояха снимки на...ох...главата ми тотално ме заболя. Но знаех, че познавах този човек. Тогава пред очите ми се появи На Бо Ин. Просто някаква жена, на която знаех името. Готова да я убия тя ме прекъсна:
-О! Ю На!-когато ме нарече с истинското ми име се изненадах. Какво ставаше? И тя ли ме познаваше?-Толкова се радвам, че си тук.
Тръгнах към нея, когато в главата ми чух глас ''Недей, дъще! Не го прави. Тя ти е майка. Когато се осъзнаеш ще съжаляваш вечно за това!'' нежния глас на Никс прокънтя, но не беше достатъчен, за да ме спре. Вървях с решителна крачка, но тогава гласът се првърна в отчаян вик ''Не го прави! Недей. За нищо на света. Тя ти е майка!''. Забавих крачка и се оттърсих. Казах тихо и разтреперано:
-М-м-мамо? Т-т-тате?
-Какво става тук?-гласът на Джанг Джи Сук прокънтя.
Казах с решителен глас:
-После ще говорим. Сега ме следвайте.-казах на родителите си. След това извиках-Вода! Имам нужда от теб!
Водата веднага ми се подчини. Направих нещо като огромна стена от вода, която се движеше бързо и извиках:
-Мамо, подай ми онзи килим.
Тя хвърли черния килим с бели цветя. Аз го хврлих навърха на водната стена и казах:
-Качвайте се.
Тримата се качихме и тръгнахме към училището. Водата се движеше накъдето й кажа, а смаяните погледи на родителите ми не слизаха от мен