House of Night
Ела и ти в Дома на Нощта! Регистрацията трае най-много две минути, а след това имате пълен достъп до всяка тема в сайта. Така две минутки ти осигуряват всичко - терен за роулплей, лично творчество, а и какво ли още не. Присъедини се!

House of Night

Добре дошли в Мрака, деца на Никс! Нека Нощта бъде вашият спътник в новия ви живот!
 
ИндексPortalCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Вампирски чай

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Юна-Кейтлин
Админ,Глобал. мод.,Дъщеря на Водата,Трети курс
Админ,Глобал. мод.,Дъщеря на Водата,Трети курс
avatar

Брой мнения : 120
Join date : 25.04.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Вампирски чай   Съб Авг 21, 2010 2:25 am

Вампирски чай
Резюме:Хуанг Ми Хи-един обикновен вампир. Гюм Джин Хо-един още по-обикновен човек. Хуанг Ми Хи и Гюм Джин Хо-една необикновена двойка. Един дъждовен ден може да направи чудеса. А един опит за показване на любов може да разруши всичко построено до момента. Но една прошка може да оправи всичко. Тези неловки и тъжни ситуаций-единственото, което могат да направят те е да подрханят чувствата.

ПЪРВА ГЛАВА

Саундтрак:Kim Tae Woo-Droping Rain

‘’Защо за Бога вали точно сега?’’

Много забавна ситуация…Навън вали като изведро, а на мен ми се налага да влизам в магазин-ресторант за рамен. Та аз дори не обичам рамен. Но това бе единствения рамен. Вече ще излизам с чадър в гащите. Ми Хи, Ми Хи, защо си говориш мислено? А защо си задавам въпроси? Оф…мисля, че полудявам. Едва ли групата от вампири в Сеул ще е много щастлива да ме види полудяла. Още по-малко защото съм техния лидер и най-могъщ вампир сред тях. Мда…но все пак бях обикновена. Зад мен се чу шум и силен трясък. Обърнах се. Ох…досадник с мокър чадър в ръка. Е…той поне си е взел такова съоражение. Да…все още се чудя, защо не видях прогнозата за времето. Не живея в ханок /традициона корейска къща/ от преди петдесет години. Та аз дори не живея в ханок. Досадния човек се приближи опръсквайки ме леко. Усмихнах се, по начин който накара дори мен да го харесам за секунда.
-Мястото свободно ли е?-тази фраза ме смрази отново.
О за Бога! Магазина-ресторант не беше пълен. Защо сядаше точно до мен.
-Ъм…предполагам че е.-може би не трябваше да споделям намеренията си да му изпия кръвта. А може би-да. Щеше да избяга с писък.
Той седна на мястото до мен. Можех да надуша изкусителната му гореща кръв. Тогава той започна да оглежда палеца си. Видях я. Кръвта. Аленочервена, гореща и гъста. Искаше ми се да хвана палеца му и да започна да пия от него. Въпреки, че той самия ми се струваше отвратителен кръвта му не беше такава.
-Какво се случи?-попитах.
-Ами…нищо сериозно. Порязах се на едно дърво. Искам да кажа…една треска се заби там и докато я изкарвах заваля.-каза той и се подсмихна.-Между другото аз съм Гюм Джин Хо.-допълни.
-Джанг Ми Хи.
Казах го бързо. След това извадих малко памук и му го подадох, за да попие кръвта. Да…носих си в чантата. И да-често ми се налагаше. И отново да-почти всяка седмица.
-Вземи. Ще попие кръвта.
Мислях да не му давам памук, а направо да изсмуча кръвта му, но си имах граници. Почти. Както и да е…Няма значение. Отметнах дългата си кестенява коса. Въпреки че типа беше противен (първо впечатление) той (и кръвта му е намесена) бяха красиви. Чертите на лицето му бяха меки и ненатрапчиви. Косато му беше черна като катран. Всъщност, ако не беше кръвта му и мириса на плътта му щях да го помисля за вампир.
-Благодаря.
Усмихнах се, уж приятелски. Добре…бях на място пълно с рамен и не ядох рамен. Отидох до барплота и казах:
-Една порция без сос и чай от жасмин.
Не исках сос. Само рамена не ми харесваше достатъчно. Защо да си удвоявам неудоволствието? Извенъж телефона ми извъня. Спасение! Вдигнах го и казах:
-Хьо Ри! Радвам се, че те чувам. Как си?-Хьо Ри беше най-добрата ми приятелка а.к.а. сестра. Вампир, естествено.
-Да, да…Добре. Къде си?
-Ъм…в ‘’РаменСвят’’. Знам че трябваше да съм на сбирката на…-не мога да кажа ‘’на вампирите’’-производителите на паста за зъби. Дъждът ме спря.
-Моля? Паста за зъби? А…да. Ти си в ‘’РаменСвят’’. Добре..ще те изчакаме. Но побързай.
-Добре, Хьо Ри. Ще се опитам.
Взех таблата с рамена и чая и се върнах на мястото си. Джин Хо още беше там. Мамка му! Защо? О..и си беше взел рамен. Идеално. Направо…чудно. Ужасия с много сос. Отпих от чая си и започнах рамена. Беше по-поносим без сос. Опитах се да го изям бързо и да…тръгвам. Успях! Йей! И дъждът спря. Небето се проясни и слънцето изгря. Станах и излязох. Забързах към онази стара постройка, в която се събирахме.
След време стигнах. Задъхана влязох в стаята. Започнах да говоря бавно и приятно:
-Добър ден, деца.-ще кажа за обръщението по-късно.-Искам да ви приветствам на нашата сбирка за вампири.
Тогава усетих нечии очи приковани към мен. Не беше никой от братята и сестрите ми. Заогледах се и видях…Видях…Хьо Ри се изправи, явно усетила човека в стаята. Започна да тича към него с бясна скорост.
-Хьо Ри! Недей! Не го наранявай.-звучах все едно ми пукаше за Джин Хо.-Аз ще го отведа.
Отидох до края на стаята. Докато върях чувах фрази от типа на:
-Какво й става?
-Нещо не е наред с Ми Хи.
-Тя луда ли е?
-Да не би това да е гаджето й?
Но най-много ме нарани това,което Хьо Ри извика:
-Ми Хи! Ти полудя. Та той е човек знае за нас. Чу твърде много. Трябва да бъде убит.
Сдържайки сълзите си казах твърдо:
-Мин Хьо Ри, ти не ме разбираш.-стоях по-високо от нея.-Той чу само, че сме вампири.
Хьо Ри изпадна в истерия.
-О…ако искаш да му разкажем всичко за нас! Може би се интересува и как изглеждаме голи. Защо не му покажем?-каза Хьо Ри с неподправен сърказъм.
-Аз съм заинтересован от идеята й.-каза Джин Хо.
Стрелнах поглед към него и казах студено.
-Ти мълчи.-след това се обърнах към Хьо Ри.-А с теб ще говоря по-късно.
Напуснах бавно стаята следвана от Джин Хо. След като излязохме от постойката започнах…да викам на Джин Хо:
-По дяволите! Защо ти трябваше да идваш? Защо ме проследи?
-Защото ми беше потайна. Паста за зъби? Я,стига. Сега знам, че си вампир.-каза той спокойно.
-За Бога, Гюм Джин Хо. НЯМА ДА МЕ РАЗБЕРЕШ! НИКОГА. ПРЕДСТЯВЯШ ЛИ СИ ПРЕД КАКВО ЩЕ ТРЯБВА ДА МИНА, ЗА ДА СИ ВЪРНА ДОВЕРИЕТО ИМ. ТЕ СА ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ИМАМ.-извиках му студено.
-О моля те! Ти имаш всичко. Чанта ‘Шанел’’? Това никой случаен го няма.
-Това се материални неща. За мен нямат значение.
След като му го извиках тръгнах към имението си.




Milk, Milk, Milkyway

Almost Paradise achimboda deo nunbusin
Nal hyanghan neoui sarangi onsesang da gajindeutae
Върнете се в началото Go down
Юна-Кейтлин
Админ,Глобал. мод.,Дъщеря на Водата,Трети курс
Админ,Глобал. мод.,Дъщеря на Водата,Трети курс
avatar

Брой мнения : 120
Join date : 25.04.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Вампирски чай   Вто Авг 24, 2010 8:28 pm

Втора глава

‘’Ти си добре, аз съм вампир’’
Саундтрак:SHINee-Noona, You're So Pretty

Тряснах вратата след себе си. Качих се в спалнята си. Седнах на една от многоборойните огрмни възглавнички. Всъщност в последния момент от караницата ми с Джин Хо исках да го захапя и да пия от него. Едва се познавахме, а той беше толкава нахален да ме проследи, че и да ми вдигне скандал. Може би трябваше да му кажа, че съм на 167години и обноските ми са малко, като от средата на по-миналия век и че ако ме проследи със сигурност ще му вдигна скандал. Добре…спокойно. Спокойствие и само спокойствие. Всъщност като го погледнах от добрата страна мога лесно да на меря къде живее и докато спи да му изпия кръвта. Ще се чуди от къде му е дошло. Не, няма…не съм толкова гадна. Най-много да го намажа с паста за зъби. Интересна идея…Може да я реалзирам. Тогава на вратата се почука. Тъкмо се приготвих да извикам ‘’Махай се’’, но той ме прекъсна:
-Иконом Ким е.
-Влез!-проикнах се.
Той влезе с една табла. На нея имаше чиния пълна с рибени кексчета и малко суши. До него имаше огромна чаша кръв с една малка каничка до нея, явно за доливане. Накрая имаше една по-малка чинийка с парче от някаква торта с плодове и шоколад. Но най-много харесах кръвта. Да…икономите и прислугата знаеха, че съм вампир. И да-реших да им кажа, защото…те заслужават да знаят. Може да не искаха да работят за вампир, защото ги е страх. И излязох права. Около пет от тях напуснаха. Но с голям подкуп не казаха, че съм вампир. Усмихнах се и казах:
-Благодаря.-той тръгна да илзиза, но аз продължих-И иконом Ким, моля отмени ангажимента при Йе Джин за четири часа и й кажи, че утре по същото време ще дойда.
Той кимна и се усмихна:
-Разбира се.
Вратата се затвори тихо сред него. Отпих голяма глътка кръв, която ме накара да…пощурея. Беше гъста, гореща и въобще божествена. Питате от къде съм се сдобила с такава кръв? Ами…това беше по програмата на вампирското общество. Всеки от нас си имаше поне един хладилник пълен с малки пликчета кръв. После ги затопляхме и пиехме. Беше по хигиенично от колкото да ги нападаме и така да пием кръвта. Настаних се по-удобно и нападнах рибеното кексче. Беше много вкусно. Изядох ги бързо и после започнах тортата. И тя на беше зле. Изядох я на три хапки и изпих кръвта. Оставих таблата и излязох. Пред имението видях Хьо Ри и Ке Ин. Ке Ин беше друга важна част от вампирското общество. Казвам важна, защото тя и още няколко вампира ни доставяха кръвта. Хьо Ри започна да вика, но подържаше равен тон:
-Та…нашата Ми Хи е полудяла и ние не знаем защо. Смяташ ли да ни обясниш?
-Разбира се, че не съм полудяла. Аз съм много добре. И разбира се, че ще ви обясня. Хьо Ри той е човек, който срещнах в ‘’РаменСвят’’ и...-Ке Ин дори не ми даде да довърша.
-И ти реши, че вече сте много близки. Ау…колко мило.
Въпреки, че Ке Ин беше важна тя още беше една да 40 години и не знаеше нищо.
-Ке Ин, още не можеш да ме разбереш. Просто…не исках да го убивате. Защото…Хьо Ри, ти знаеш, че когато разговаряш с някой човек вие някак си се…връзвате. Искам да кажа…не можеш да оставиш той да бъде наранен. И…правиш всчко възможно той да е добре. –Хьо Ри кимна.-Е…при мен беше по-силно. Но аз наистина исках да му се нахвърля и да изпия кръвта му, но уви не можех.-гласът ми беше равен.
Ама това си беше цялата истина. Тогава Хьо Ри заговори:
-При теб сигурно е било наистина по-силно.
-Да.-кимнах.
-Та…къде отиваш?-попита Ке Ин.
-Хм…и аз не знам. Просто излязох.
-Добре…ако искаш заповядай с нас в MALL-а.-каза Хьо Ри.
-Не благодаря. Имам нужда от лека разходка.
-Ами…добре. Чао!-Извика Ке Ин и двете тръгнаха.
Тръгнах в другата посока към парка покрай малкото езерце. Щях да си направя една малка разходка с лодка и да се успокоя. После да се поеазходя покрай езерото и покрай градините. Вървях бавно и грациозно и тогава пред мен се появи…По дяволите! От цял Сеул защо точно той ми се мярка пред очите. Влязох в един магазин. Взех си едни слънчеви очила и някакъв шал. Увих шала около главата си и сложих слънчевите очила, за да не ме познае. Исках да приличам на турист, но май без успех. Тогава Джин Хо ми каза:
-След големия провал излизаш?
-Какво ти пука? Махай се!-казах му на по-висок тон.
-Уау! И все още си твърда като…камък.
-Да. Все пак съм на 167 години и съм свикнала.
-Моля? На 167?!
-Да. На 167.-потвърдих.-Била съм жива още преди ти или може би преди баба ти да се роди.-кимнах му.
-Тогава…нуна /корейско обращение от по-малко момче, към по голяма жена/, ти ме изумяваш.
-Знам.-говорех все така студено.
-Нуна, мислех че си някоя…луда и потайна. А ти си била…вампир?
-Точно така.
-При това стар.-каза Джин Хо.
-Не забравяй, че съм вампир-отворих устата си-и с радост ще изпия кръвта ти, ако продължиш в този дух.
-Добре, добре.
Тръгнах по пътя си към парка и махнах шала и очилата.Пробрах ги в чантата. Усмихнах се и заприпках към парка.




Milk, Milk, Milkyway

Almost Paradise achimboda deo nunbusin
Nal hyanghan neoui sarangi onsesang da gajindeutae
Върнете се в началото Go down
 
Вампирски чай
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
House of Night :: Лично творчество :: Произведенията-
Идете на: