Стаята на Рускандра и Нериса Дънстън

Стаята на сестрите Дънстън беше луксозна, скъпа и модерна. Руксандра се беше захванала с дизайна, затова всичко беше в неин стил.
Спалните им
Общият им дрешник
Малката всекидневня
И банята, която беше като СПА център - също обща за двете

Врътнах ключа в ключалката и блъснах масивната черна врата навътре. След това я затворих и захвърлих ключовете и червената ми чантичка Армани на малката масичка във всекидневнята.
- Нееес! - провикнах се.
Тишина. Явно сестра ми я нямаше тук. Странно, наближаваше три през нощта. Може би е огладняла и е отскочила да хапне, помислих си. Продължих към спалнята си. Отворих вратата, влязох... и изпищях.
На моето легло се беше излегнало някакво момче. Той се изправи, усмихна се нежно и каза:
- Здравей, Руки-Рей. Чаках те.
Сърцето ми заби бясно. Гласът му беше плътен, леко дрезгав и адски съблазнителен. Самият той изглеждаше като гръцки бог - беше доста висок, имаше съсършено телосложение. Лицето му би накарало ангелите на Микеланджело да позеленеят от гняв. Имаше и дълга, черна коса, която седеше разрошена по момчешки. И очите му... Бездънни, черни очи.
- К-кой си ти? - заекнах аз.
Той се изправи и бавно се приближи към мен. Сърцето ми откачи и започна да бие бясно. Интуцията ми крещеше да бягам, да бягам, да бягам! Понечих да се обърна, когато той хвана китката ми и ме придърпа към себе си. Съвсем ясно усещах хладното му тяло и перфектине му мускули.
- Аз съм Мортен. - прошепна и кожата ми буквално се наелектризира. Вече изобщо не обръщах внимание на интуицията си, сякаш беше досадна муха. Но имаше една част от мен, която ми подсказваше да не се хващам на номерата му, казваше, че той е зъл...
- Мортен. - повторих. - Не си новак.
Чак сега забелязах, че по бледата му кожа няма и следа от белези.
- Не, не съм. - потвърди той, а ръката му се плъзна по гърба ми.
- Н-не си и човек.
- Не, Руки-Рей, не съм.
- Тогава какво си? - попитах и се опитах да се отдръпна от него.
- Аз съм това, от което имаш нужда. - прошепна той, а устните му докоснаха ухото ми.
В този момент някаква мъгла помрачи разсъдъка ми. Вече не можех да мисля сама, правех това, което той ми наредеше. Простенах от удоволствие, той също. Притисна ме силно към себе си.
- Ти си моя, Руксандра. - прошепна, надвесил се над мен.
- Да. - потвърдих като марионетка, на която той дърпаше конците.
Устните му се притиснаха в моите съвсем леко, нежно... Той беше моят господар... Господар...
Входната врата се затръшна.
- Рукс! - дочух Неси да ме вика.
Мортен неохотно прекъсна целувката ни. Изправи ме нежно, сложи ме в края на леглото и каза:
- Няма да се пречкаш, нали?
Кимнах. Не ме интересуваше какво ще прави с Нериса, исках само да се върне по-скоро. Той прокара устни по шията ми, след което изчезна.
Обвих коленете си с ръце и черната мъгла ме погърна изцяло. Не виждах. Не чувах. Стоях и чаках Мортен да се върне, да ми нареди какео да правя.

- ТИ! ТИ, КОПЕЛЕ ТАКОВА! ГОРИ В АДА! - развиках му се, когато ме сграбчи през кръста и ме понесе към леглото. Той само се засмя на последните ми думи.
- Вече съм горял там. - отговори ми той със съблазнителен тон, от който кожата ми настръхна.
- Кой си ти? - попитах го с тон на покорна и смирена жена.
- Мортен, но можеш да ме наричаш "господарю". - мъжът прокара устни по издължената ми шия, от което изстенах.
- Да, господарю. - отговорих му. Той ме остави на леглото ми и започна да си играе с косата ми. Усещах прекрасния му аромат, леденото му дихание, студената му кожа и мускулите му. Исках го, желаех го повече от всичко на света. Започна да проследява всяка моя извивка по тялото с ръце, което ми доставяше огромно удоволствие. Стенанието, което бе на път да излезе от устата ми, Мортен го заглуши с нежна и лека целувка, която след миг стана страстна и необуздана.
- Пий. - заповяда ми той. Аз безмълвно го одрасках по врата и когато облизах раната, кръвта бликна от там, гъста и изкусителна, право в устата ми. Започнах жадно да смуча, наслаждавайки се на всяка капка от кръвта му и на всяко негово стенание. Отделих устни от врата, когато Мортен се отдръпна от мен и раната мигновенно изчезна. Отиде до Руксандра, събуди я с целувка и след това се отдръпна.
- Аз ще тръгвам. Искам вие да отидете в Тулса и да рушите. Рушете всичко, което ви попадне пред очите. Рушете без милост. Убивайте... Убийте и Неферет.
- Да, господарю. - отговорихме аз и Руксандра едновременно, когато той се обви в мрак и изчезна, а ние с Руксандра едновременно скочихме елегантно от прозореца и тръгнахме към Тулса.

» Стаята на Юна-Кейтлин
» Дънстън и Трамонто
» Дънстън и Трамонто {коментари}
» Стаята на Еснафи
» Стаята на Елена