Вампирски чай

Заглавие: Вампирски чай Съб Авг 21, 2010 2:25 am

Вампирски чай
Резюме:Хуанг Ми Хи-един обикновен вампир. Гюм Джин Хо-един още по-обикновен човек. Хуанг Ми Хи и Гюм Джин Хо-една необикновена двойка. Един дъждовен ден може да направи чудеса. А един опит за показване на любов може да разруши всичко построено до момента. Но една прошка може да оправи всичко. Тези неловки и тъжни ситуаций-единственото, което могат да направят те е да подрханят чувствата.

ПЪРВА ГЛАВА

Саундтрак:Kim Tae Woo-Droping Rain

‘’Защо за Бога вали точно сега?’’

Много забавна ситуация…Навън вали като изведро, а на мен ми се налага да влизам в магазин-ресторант за рамен. Та аз дори не обичам рамен. Но това бе единствения рамен. Вече ще излизам с чадър в гащите. Ми Хи, Ми Хи, защо си говориш мислено? А защо си задавам въпроси? Оф…мисля, че полудявам. Едва ли групата от вампири в Сеул ще е много щастлива да ме види полудяла. Още по-малко защото съм техния лидер и най-могъщ вампир сред тях. Мда…но все пак бях обикновена. Зад мен се чу шум и силен трясък. Обърнах се. Ох…досадник с мокър чадър в ръка. Е…той поне си е взел такова съоражение. Да…все още се чудя, защо не видях прогнозата за времето. Не живея в ханок /традициона корейска къща/ от преди петдесет години. Та аз дори не живея в ханок. Досадния човек се приближи опръсквайки ме леко. Усмихнах се, по начин който накара дори мен да го харесам за секунда.
-Мястото свободно ли е?-тази фраза ме смрази отново.
О за Бога! Магазина-ресторант не беше пълен. Защо сядаше точно до мен.
-Ъм…предполагам че е.-може би не трябваше да споделям намеренията си да му изпия кръвта. А може би-да. Щеше да избяга с писък.
Той седна на мястото до мен. Можех да надуша изкусителната му гореща кръв. Тогава той започна да оглежда палеца си. Видях я. Кръвта. Аленочервена, гореща и гъста. Искаше ми се да хвана палеца му и да започна да пия от него. Въпреки, че той самия ми се струваше отвратителен кръвта му не беше такава.
-Какво се случи?-попитах.
-Ами…нищо сериозно. Порязах се на едно дърво. Искам да кажа…една треска се заби там и докато я изкарвах заваля.-каза той и се подсмихна.-Между другото аз съм Гюм Джин Хо.-допълни.
-Джанг Ми Хи.
Казах го бързо. След това извадих малко памук и му го подадох, за да попие кръвта. Да…носих си в чантата. И да-често ми се налагаше. И отново да-почти всяка седмица.
-Вземи. Ще попие кръвта.
Мислях да не му давам памук, а направо да изсмуча кръвта му, но си имах граници. Почти. Както и да е…Няма значение. Отметнах дългата си кестенява коса. Въпреки че типа беше противен (първо впечатление) той (и кръвта му е намесена) бяха красиви. Чертите на лицето му бяха меки и ненатрапчиви. Косато му беше черна като катран. Всъщност, ако не беше кръвта му и мириса на плътта му щях да го помисля за вампир.
-Благодаря.
Усмихнах се, уж приятелски. Добре…бях на място пълно с рамен и не ядох рамен. Отидох до барплота и казах:
-Една порция без сос и чай от жасмин.
Не исках сос. Само рамена не ми харесваше достатъчно. Защо да си удвоявам неудоволствието? Извенъж телефона ми извъня. Спасение! Вдигнах го и казах:
-Хьо Ри! Радвам се, че те чувам. Как си?-Хьо Ри беше най-добрата ми приятелка а.к.а. сестра. Вампир, естествено.
-Да, да…Добре. Къде си?
-Ъм…в ‘’РаменСвят’’. Знам че трябваше да съм на сбирката на…-не мога да кажа ‘’на вампирите’’-производителите на паста за зъби. Дъждът ме спря.
-Моля? Паста за зъби? А…да. Ти си в ‘’РаменСвят’’. Добре..ще те изчакаме. Но побързай.
-Добре, Хьо Ри. Ще се опитам.
Взех таблата с рамена и чая и се върнах на мястото си. Джин Хо още беше там. Мамка му! Защо? О..и си беше взел рамен. Идеално. Направо…чудно. Ужасия с много сос. Отпих от чая си и започнах рамена. Беше по-поносим без сос. Опитах се да го изям бързо и да…тръгвам. Успях! Йей! И дъждът спря. Небето се проясни и слънцето изгря. Станах и излязох. Забързах към онази стара постройка, в която се събирахме.
След време стигнах. Задъхана влязох в стаята. Започнах да говоря бавно и приятно:
-Добър ден, деца.-ще кажа за обръщението по-късно.-Искам да ви приветствам на нашата сбирка за вампири.
Тогава усетих нечии очи приковани към мен. Не беше никой от братята и сестрите ми. Заогледах се и видях…Видях…Хьо Ри се изправи, явно усетила човека в стаята. Започна да тича към него с бясна скорост.
-Хьо Ри! Недей! Не го наранявай.-звучах все едно ми пукаше за Джин Хо.-Аз ще го отведа.
Отидох до края на стаята. Докато върях чувах фрази от типа на:
-Какво й става?
-Нещо не е наред с Ми Хи.
-Тя луда ли е?
-Да не би това да е гаджето й?
Но най-много ме нарани това,което Хьо Ри извика:
-Ми Хи! Ти полудя. Та той е човек знае за нас. Чу твърде много. Трябва да бъде убит.
Сдържайки сълзите си казах твърдо:
-Мин Хьо Ри, ти не ме разбираш.-стоях по-високо от нея.-Той чу само, че сме вампири.
Хьо Ри изпадна в истерия.
-О…ако искаш да му разкажем всичко за нас! Може би се интересува и как изглеждаме голи. Защо не му покажем?-каза Хьо Ри с неподправен сърказъм.
-Аз съм заинтересован от идеята й.-каза Джин Хо.
Стрелнах поглед към него и казах студено.
-Ти мълчи.-след това се обърнах към Хьо Ри.-А с теб ще говоря по-късно.
Напуснах бавно стаята следвана от Джин Хо. След като излязохме от постойката започнах…да викам на Джин Хо:
-По дяволите! Защо ти трябваше да идваш? Защо ме проследи?
-Защото ми беше потайна. Паста за зъби? Я,стига. Сега знам, че си вампир.-каза той спокойно.
-За Бога, Гюм Джин Хо. НЯМА ДА МЕ РАЗБЕРЕШ! НИКОГА. ПРЕДСТЯВЯШ ЛИ СИ ПРЕД КАКВО ЩЕ ТРЯБВА ДА МИНА, ЗА ДА СИ ВЪРНА ДОВЕРИЕТО ИМ. ТЕ СА ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ИМАМ.-извиках му студено.
-О моля те! Ти имаш всичко. Чанта ‘Шанел’’? Това никой случаен го няма.
-Това се материални неща. За мен нямат значение.
След като му го извиках тръгнах към имението си.

Заглавие: Re: Вампирски чай Вто Авг 24, 2010 8:28 pm

Втора глава

‘’Ти си добре, аз съм вампир’’
Саундтрак:SHINee-Noona, You're So Pretty

Тряснах вратата след себе си. Качих се в спалнята си. Седнах на една от многоборойните огрмни възглавнички. Всъщност в последния момент от караницата ми с Джин Хо исках да го захапя и да пия от него. Едва се познавахме, а той беше толкава нахален да ме проследи, че и да ми вдигне скандал. Може би трябваше да му кажа, че съм на 167години и обноските ми са малко, като от средата на по-миналия век и че ако ме проследи със сигурност ще му вдигна скандал. Добре…спокойно. Спокойствие и само спокойствие. Всъщност като го погледнах от добрата страна мога лесно да на меря къде живее и докато спи да му изпия кръвта. Ще се чуди от къде му е дошло. Не, няма…не съм толкова гадна. Най-много да го намажа с паста за зъби. Интересна идея…Може да я реалзирам. Тогава на вратата се почука. Тъкмо се приготвих да извикам ‘’Махай се’’, но той ме прекъсна:
-Иконом Ким е.
-Влез!-проикнах се.
Той влезе с една табла. На нея имаше чиния пълна с рибени кексчета и малко суши. До него имаше огромна чаша кръв с една малка каничка до нея, явно за доливане. Накрая имаше една по-малка чинийка с парче от някаква торта с плодове и шоколад. Но най-много харесах кръвта. Да…икономите и прислугата знаеха, че съм вампир. И да-реших да им кажа, защото…те заслужават да знаят. Може да не искаха да работят за вампир, защото ги е страх. И излязох права. Около пет от тях напуснаха. Но с голям подкуп не казаха, че съм вампир. Усмихнах се и казах:
-Благодаря.-той тръгна да илзиза, но аз продължих-И иконом Ким, моля отмени ангажимента при Йе Джин за четири часа и й кажи, че утре по същото време ще дойда.
Той кимна и се усмихна:
-Разбира се.
Вратата се затвори тихо сред него. Отпих голяма глътка кръв, която ме накара да…пощурея. Беше гъста, гореща и въобще божествена. Питате от къде съм се сдобила с такава кръв? Ами…това беше по програмата на вампирското общество. Всеки от нас си имаше поне един хладилник пълен с малки пликчета кръв. После ги затопляхме и пиехме. Беше по хигиенично от колкото да ги нападаме и така да пием кръвта. Настаних се по-удобно и нападнах рибеното кексче. Беше много вкусно. Изядох ги бързо и после започнах тортата. И тя на беше зле. Изядох я на три хапки и изпих кръвта. Оставих таблата и излязох. Пред имението видях Хьо Ри и Ке Ин. Ке Ин беше друга важна част от вампирското общество. Казвам важна, защото тя и още няколко вампира ни доставяха кръвта. Хьо Ри започна да вика, но подържаше равен тон:
-Та…нашата Ми Хи е полудяла и ние не знаем защо. Смяташ ли да ни обясниш?
-Разбира се, че не съм полудяла. Аз съм много добре. И разбира се, че ще ви обясня. Хьо Ри той е човек, който срещнах в ‘’РаменСвят’’ и...-Ке Ин дори не ми даде да довърша.
-И ти реши, че вече сте много близки. Ау…колко мило.
Въпреки, че Ке Ин беше важна тя още беше една да 40 години и не знаеше нищо.
-Ке Ин, още не можеш да ме разбереш. Просто…не исках да го убивате. Защото…Хьо Ри, ти знаеш, че когато разговаряш с някой човек вие някак си се…връзвате. Искам да кажа…не можеш да оставиш той да бъде наранен. И…правиш всчко възможно той да е добре. –Хьо Ри кимна.-Е…при мен беше по-силно. Но аз наистина исках да му се нахвърля и да изпия кръвта му, но уви не можех.-гласът ми беше равен.
Ама това си беше цялата истина. Тогава Хьо Ри заговори:
-При теб сигурно е било наистина по-силно.
-Да.-кимнах.
-Та…къде отиваш?-попита Ке Ин.
-Хм…и аз не знам. Просто излязох.
-Добре…ако искаш заповядай с нас в MALL-а.-каза Хьо Ри.
-Не благодаря. Имам нужда от лека разходка.
-Ами…добре. Чао!-Извика Ке Ин и двете тръгнаха.
Тръгнах в другата посока към парка покрай малкото езерце. Щях да си направя една малка разходка с лодка и да се успокоя. После да се поеазходя покрай езерото и покрай градините. Вървях бавно и грациозно и тогава пред мен се появи…По дяволите! От цял Сеул защо точно той ми се мярка пред очите. Влязох в един магазин. Взех си едни слънчеви очила и някакъв шал. Увих шала около главата си и сложих слънчевите очила, за да не ме познае. Исках да приличам на турист, но май без успех. Тогава Джин Хо ми каза:
-След големия провал излизаш?
-Какво ти пука? Махай се!-казах му на по-висок тон.
-Уау! И все още си твърда като…камък.
-Да. Все пак съм на 167 години и съм свикнала.
-Моля? На 167?!
-Да. На 167.-потвърдих.-Била съм жива още преди ти или може би преди баба ти да се роди.-кимнах му.
-Тогава…нуна /корейско обращение от по-малко момче, към по голяма жена/, ти ме изумяваш.
-Знам.-говорех все така студено.
-Нуна, мислех че си някоя…луда и потайна. А ти си била…вампир?
-Точно така.
-При това стар.-каза Джин Хо.
-Не забравяй, че съм вампир-отворих устата си-и с радост ще изпия кръвта ти, ако продължиш в този дух.
-Добре, добре.
Тръгнах по пътя си към парка и махнах шала и очилата.Пробрах ги в чантата. Усмихнах се и заприпках към парка.

» Вампирски чай *Коментари*