Стария дъб

Заглавие: Re: Стария дъб Пон Юни 14, 2010 3:59 pm

Ева ходеше след Нериса, като подозираше накъде отиваха - възможно най-омразното й място, наречено просто Стария дъб. Но Нина никога не бе имала добри спомени от там. Не че бе ходила много пъти, всъщност само два. Но и двата бяха завършили ужасно.
-Е? - първа проговори лидерката, като прекъсна продължителното им мълчание. Лили помисли известно време какво да каже, но след малко реши, че просто няма смисъл да размишлява. Не беше станало нещо особено, така че...
-Ами... Когато ти призова въздуха, аз усетих повей от вятъра. След огъня ме заля гореща вълна. Когато дойде редът на водата, започна да ми мирише на океан. На моя си елемент, земята, разбира се, усетих мириса на прясно окосена трева и чух птички да пеят. Но това е нормално. А когато накрая ти призова и духа... Чувствах се напълно свободна и сякаш душата ми беше извън мен. Не мога да го разбера съвсем, но единственото логично обяснение според мен е, че имам дарба и за петте елемента. Но... Възможно ли е две момичета от един и същи курс да могат да владеят всичките елементи?! - разказах накратко случилото се и после изчаках отговора на Нериса. Известно време тя обмисляше какво да ми каже, докато приближавахме старото дърво. Когато стигнахме до дъба, аз седнах на земята до него и скръстих крака. Нериса остана права, но най-накрая заговори.

Заглавие: Re: Стария дъб Пон Юни 14, 2010 4:58 pm

След като известно поседях права,аз седнах и продължих да обмислям как да й отговоря.След известно време й отговорих.
-Хм...Щом усещаш петте елемента,значи си Избрана от Богинята,но това вереоятно го знаеш.-казах й и й се усмихнах.-Това не е причина да се притесняваш,щом Богинята те е избрала за твоя Дъщеря.Е,ти не си единствената.Има и други.Това сме аз,Руксандра Дънстън и Майкъл Макфлай.С Руксандра си променихме имената и нарочно си избрахме едни и същи фамилий.-Обясних й и отново се замислих.-Хм..Да,странно е,но,както ти казах,не сме само две.Никс дори е дарила момче с власт над петте елемента.Не се притеснявай.Ще кажа на Висшата Жрица,тя ще знае какво да направи.

Заглавие: Re: Стария дъб Пон Юни 14, 2010 6:02 pm

Ева помисли известно време над думите й и накрая отговори:
-Ама ти си помисли, че се притеснявам?! - почти се изсмя третокурсничката и отметна кичур коса, който бе паднал върху лицето й. Внезапно тя се досети коя е, досети се каква е... Защо въобще си говореше с това момиче тук? Тя не й трябваше за нещо. Даже не й се говореше, още по-малко пък с някоя от Дъщерите на мрака. Преди малко явно просто нещо й беше станало, не е била съвсем наред.
-Какво, да не би да те обидих? - присмехулно добави Лин, когато забеляза недоумяващото изражение на "събеседничката" си. Как въобще беше позволила да се стигне дотук, да седне на едно и също място с някой, когото въобще не познаваше? Някой, който даже не би трябвало да й е приятен. Това училище май наистина щеше да я развали.
-Хайде де, кажи нещо. Стига си мълчала като риба на тенджера. - Ева се опитваше да провокира Нериса, да я ядоса, да я дразни. Но... Нещо не се получаваше. А това не беше на добре.

Заглавие: Re: Стария дъб Пон Юни 14, 2010 6:42 pm

-Всъщност,да,помислих си,че се притесняваш.-казах й аз и се усмихнах.Всемогъща Богиньо!Това момиче беше много трудно за разбиране,но както и да е.До преди малко се държеше горе-долу добре с мен,а сега ми се присмива за и аз не знам какво.Хм...Както и да е.
С плавен жест отметнах кичур от косата си назад,а после си поех дълбоко дъх.
-О,не,въобще не си ме обидила!-усмихнах й се.-Виж,недей да се правиш на такава каквато не си.При мен Промяната е по-напреднала и мога да разчета почти всичко от душата и ума ти.Знам,че си преживяла тежко минало и точно заради това се държиш така,но недей.Недей да го парвиш.Майка ти и баща не биха искали да те виждат така.-казах й и се надявах да помисли над думите ми.

Заглавие: Re: Стария дъб Сря Юни 16, 2010 12:45 pm

-Ти. Не. Знаеш. Нищо. За. Мен. - Ева опита да се успокои, но не се получи. Сложи ръце върху слепоочията си и започна да ги разтрива, надявайки се да не намали емоциите. Да, обичаше да дразни хората, но мразеше да дразнят нея. Не искаше да си го признава, но я беше страх да избухне пред лидерката, тъй като не искаше да я изключат от Дъщерите на мрака.
Минаха няколко минути, през които никоя от двете не проговори. На Нина й се искаше да изпробва новооткритата си дарба, да види какво ще й стане на Нериса, като толкова се хвали със своята дарба. Но знаеше, че не трябва. Въпреки всичко трябваше да се въздържа точно пред това момиче.
-Добре. Какво искаш? Да ме натъжиш? Да ме нараниш? Или си мислиш, че ще ме накараш да стана "по-добра"? Съжалявам много, но няма да стане. Аз си имам собствен живот, а ти въобще не знаеш какво съм преживяла. И ако смяташ, че с тази си дарба си нещо по-важно, много се бъркаш. Защото и аз мога да правя някои фокусчета с теб. - гласът на Лин звучеше по-скоро като нещо между съскане и шепнене, отколкото като нормален говор. Но такава и беше целта й. Да уплаши Нериса. И така тя повече да не се бърка в нещата, които не бяха нейна работа.

Заглавие: Re: Стария дъб Сря Юни 16, 2010 1:42 pm

-Хм...Щом така си мислиш,добре.Аз няма да ти се бъркам.-погледнах я безразлично.Тя започваше да ми лази по нервите,но няма да ме изплаши толкова лесно.-Колкото и да се стараеш да ме уплашиш,няма да успееш.Аз не съм онази,за която ме мислиш.И въобще не се опитвам да те уплаша,камо ли пък да те нараня.Знам,че няма да станеш по-добра,но и аз не се опитвам да те направя такава.О,не,въобще не се правя на важна с моите дарби.Може Никс да ме е дарила със своя белег,но аз не съм по-различна от всеки друг.А мое задължение като лидер е да помагам на останалите и точно това се опитвам да направя.Сега ще ми се присмееш и ще кажеш,че нямаш нужда от никаква помощ,но аз знам,че това не е вярно.Никак даже.И още нещо-не се опитвай да ме уплашиш,защото това няма да стане.Замисли се малко.-с тези думи се запътих към Училището,като потънах в мрака и оставих Ева сама.

Заглавие: Re: Стария дъб Сря Юни 16, 2010 4:28 pm

- Не ми пука какво мислиш. - съвсем тихо прошепна Ева, когато Нериса се изправи и тръгна към училището. Мразеше някой да й казва какво може и какво не. Откъде-накъде това момиче щеше да знае какво й е на Нина? Нямаше как да знае. Каквато и да беше дарбата й, колкото и силна да беше, даже и да беше избрана от Никс. Даже да беше най-великия вампир сред всички съществували досега, нямаше как да знае какво чувства Лин. И нещото, което я дразнеше най-много, беше точно това - че Нериса сякаш не искаше да проумее, че не може да помогне на Ева.
- Да си гледа работата. - промърмори Нина под носа си, а когато забеляза тъмните облаци, които закриваха луната, реши вече да се прибира. Макар че навън щеше да й е много по-интересно, не желаеше да се намокри и да си съсипе прическата. Може да беше гаднярка, но се грижеше за външния си вид.
Чернокоската се изправи пъргаво и с бързи крачки се отправи към училището, надявайки се дъждът да изчака още пет минутки.

Заглавие: Re: Стария дъб Нед Авг 08, 2010 11:34 pm

По пътя от кабинета на Неферет, Лейна ми обясняваше разни неща, а аз се съгласявах с нея. Отидох до големия дъб до източаната стена и се подпрях на него. Всъщност сигурно мама знаеше за родителската среща, не знае, че задължително ще остане тук. Не го казах така рязко пред Неферет, защото...защото...ами...така. Не знам всъщност. Може би тогава бях много объркана. Лейна измяука и се качи на дъба. Засмях се. Луната беше ясна и красива. Всъчтност...смятам днес да си легна рано, а утре..хм...да намеря Нериса, Тейон или Кийра...Аз защо не и трите и да ги въря да дойтат с мен до Тулса на плаж, а после...например...не знам точно. Разхождах се бавно напред назад, докато Лейна стоеше на дървото и ме следеше с котешките си очи. Тя е много забавна котка. Всъщност...утре не ми се ходи до Тулса. Може да поседя тук и ако намеря някоя от трите си приятелки да...с разходим. Може пак да скачаме от водопадите...но по женски. Засмях се и хванх Лейна. Тя започа да протестира, но аз и се замях и я завлякох към женското общежитие.